Усещане за Господа

Наблюдавах един мой приятел дърводелец един ден и забелязах, че неговата работа винаги имаше превъзходство. Мислех си, „Този брат има голяма цялостност.” След като наблюдавах малко повече, аз осъзнах, че причината той да има толкова много превъзходство е защото имаше усещане за дърводелството. Спомените ми бързо преминаха през всички музиканти, които познавах, които имаха усещане за музиката. Те просто свиреха по такъв начин, че вие можете да си затворите очите и да се чувствате сигурни за това, което слушате. Не знам защо се чувствах сигурен когато те свиреха, но мисля, че има нещо общо с вътрешен авторитет и увереност в това, което Бог ги е направил да бъдат. Изведнъж дойдоха следващите две мисли, „Можем ли да имаме усещане за хвалението?” и „Можем ли да имаме усещане за Господа?” Отговора за това е да и да. Господ ме насочи към Йоан 14:16-17 и започна да отваря някои чудесни неща за мен.

И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Помощник, за да пребъдва с вас до века; {който е} Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото той не принадлежи на Него нито Го познава, {но} вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и с вас ще бъде. (Йоан14:16-17 NAS)

В края на 17 стих Исус казва „но вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас, и с вас ще бъде.” Когато Исус използва думата „познавам,” Той нямаше предвид, че вие ще познаете Духа на Истината чрез ума, но чрез сетивата. Гръцката дума е гиноско и означава „да познавам от опит; да бъда съзнаващ за; да бъда осведомен (за), чувствителен, (да имам) знание, възприемане, схващане, разбиране.” Исус инструктираше Своите ученици да дойдат до познаване на Духа като Го усещат или чувстват от опит. С други думи, вие ще имате усещане за Духа.

Това е същия Дух, който света не може да приеме, защото те не Го виждат. Разбира се това означава, че ние трябва да можем да Го видим, което ме накара да осъзная, че трябва да извърша някаква работа в областта на чувствата.

Чувства

Тази идея за усещане на Духа на Бога е малко странна за някои тъй като ние сме били учени да не се доверяваме на нашите чувства. Аз съм чувал „не се  тревожи за това да чувстваш нещо, просто го направи въпреки всичко.” Реалната истина е, че ние трябва да чувстваме Господа около нас през цялото време и когато не Го чувстваме трябва да бъдем разтревожени и да започнем да питаме защо Той не е там. Нашите сетива ще изпращат аларма всеки път, ако не сме толкова изплашени да имаме чувства. Запомнете, да бъдете контролирани от вашите чувства е много различно от това да се научите да имате усещане за Духа.

Господ взема тази идея много насериозно и прави много изявления, които показват, че това е истина. „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.” (Йоан 17:3)Думата „познавам” тук е същата гръцка дума. Нашия вечен живот зависи от това да познаваме Бог и Исус Сина чрез възприемания придобити чрез опит и усещания за Него.

Религията казва, че единствения начин да познаваш Господа е чрез закона.
Традицията казва, пази тези няколко направени от човек правила и всичко ще е наред в живота ти и може би като бонус ще дойдеш до познаване на Господа. Прочетете думите на Исус: В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. (Матей 7:22-23). Когато Исус казва „Аз никога не съм ви познавал;” отново, гръцката думагиноско е използвана. Думите на Исус парафразирани са, „Аз никога съм нямал преживяване с вас, или никога не сте ми позволили да ви познавам, нямам усещане за вас.”

Не искам да се спирам на това писание твърде дълго, но искам да ви напомня какво казва. „Мнозина” е първата дума от това. Това означава много, и не само това, но те ще имат истинската способност да пророкуват, което означава да говорят вдъхновеното слово на Бог. Ако това не е достатъчно, мнозина ще изгонват демони и ща вършат „мощни дела.” „Мощни дела” е дунамис на гръцки и означава вършене на чудеса. Ясно е, че трябва да имаме взаимоотношение с Господа, а не със служение.

Аз знам от опит, че има времена когато се чувствам сух в Духа и въпреки това когато някой се нуждае от служение аз мога да се движа в Духа и да служа. Аз мога да чувам от Господа за живота на тези хора и дори да се моля за тяхното освобождение. Бил съм част от мощна работа за Господа, и познавам чудеса, които ще бъдат считани за истинско служение от мнозина. Също знам, че нещо липсва понякога и напоследък усещам, че трябва да открия моя път към истинско открито взаимоотношение с Исус. Служението не ми е давало близко взаимоотношение с Исус повече отколкото би ми дало това да работя в някой завод. Обаче, аз мога да работя в завод и да се науча да имам взаимоотношение с Господа, но моята работа не е източника на това. Другото шокиращо откритие беше, че да бъда в пълно временно служение позволява по-малко и по-малко време с Господа, тъй като това изисква повече и повече от това време. Тъй като даровете са без покаяние, (Римляни 11:29) тогава липсата на сила няма да бъде вашия водач, но да не сте чувствителни към Него ще бъде. Някой може да служи със сила без реално взаимоотношение с Господа. Казвам всичко това, просто защото някой се движи в дарбите на Духа, не означава, че те имат близко взаимоотношение с Исус, и ако вие си мислите, че да отидете в пълно временно служение ще подобри вашето взаимоотношение с Господа, помислете си отново. Само най-дисциплинираните хора ще могат да насилят достатъчно време в своя живот, за да търсят Господа и да развият близко взаимоотношение с Него. Все пак тези, които могат да имат това време често няма да имат никакви реални взаимоотношения с другите и ще се измъчват от проблема, че не се обичат един друг (вижте Йоан 13:34).

Обаче, има надежда. След като търсих Господа за това и питах дали съм позволил да бъда познат от Него, Той просто ми напомни, „ако сте направили това на един от тези най-малките, на Мен сте го направили.” (Матей 25:40).Това означава, че всеки път когато съм истински или уязвим пред другите, аз съм уязвим пред моя Господ. Всеки път когато разкривам сърцето си на тези, на които служа, аз разкривам себе си на Господа. Това не е много популярна служителска техника тъй като мнозина все още вярват, че трябва да има фасада на възприемана перфектност в тези, които служат. Все пак, аз мисля, че голям глад за Господа избухва сред тези, които служат и съкрушаване ще бъде резултата. Спомнете си, че Господ щеше да съди лидерството на църквата преди да започне да съди църквата (вижте Малахия 3:3-4).

Започване да имаме чувства

На много места, където сме пътували, аз виждам повече и повече хора да започват да имат чувства, които никога преди не са имали и те не знаят защо. Понякога когато започвам да свиря на китарата малко в началото на някое събрание, някой започва да вика. В началото аз си мислех, „Те вече мразят тази музика,” но Господ ми показа, че има голяма празнота в тялото Христово относно чувствата и Той започва да ни събужда за тях. Хората не викат за моето свирене на китара, но за присъствието на Господа. Веднъж на едно събрание в петък вечер, музикантите свиреха с всичката си сила и знамената се развяваха и танцьорите скачаха навсякъде, а аз наблюдавах това и чаках да започна моето поучение, което толкова старателно бях подготвил. След интензивността на всичко това аз си мислех, че просто ще свиря малко на китара преди да започна да поучавам моята велика мъдрост. Веднага след като започнах да свиря някои хора започнаха да плачат и после други се присъединиха към това и накрая пастора предаде своето равнодушие и повечето бяха в сълзи. Излишно е да казвам, че моето велико поучение не беше в Божия дневен ред за тази вечер, но Неговото присъствие и усещането за него дойдоха. Ние всички просто се киснехме в Неговото присъствие за известно време и Бог не искаше това да спира скоро. Той щеше да стои цяла нощ, ако ние имахме твърдостта.

Докато бях в Германия неотдавна на служителско училище аз започнах да свиря на китарата докато обмислях езиковата бариера. Мнозина започнаха да плачат, и аз знаех, че Бог вече беше преодолял тази бариера в един момент. Въпреки че поучавах малко повечето време беше прекарано в служене на Господа и това беше, от което всички тези млади студенти се нуждаеха. Когато говорих за това да имаме усещания за Господа всички започнаха да плачат и по-късно викаха с вик на победа за свобода.

Тази тема е смущаваща на много места и тези, които отказват да вярват, че това е истина обикновено са най-емоционалните когато Господ избухне през тях. Други се държат за своите стоически личности и напълно не успяват да забележат Бог. Обаче, това е опасно. Имайки затъмнено разбиране, бивайки отчуждени от Божия живот чрез невежеството, което е в тях, поради слепотата на тяхното сърце: Които изгубили чувство са се предали на похотливост, за да вършат всякаква нечистота с алчност. (Ефесяни 4:18-19 KJV).

Това е Павел насърчаващ църквата в Ефес да не ходи в безполезността на ума както правят езичниците. Думата „сърце” в края на стих 18 означава мисли или чувства. Знам, че това писание звучи остро когато е насочено към вярващи, които посещават редовно църква, но идеята тука не е вашето посещение на църква да бъде отбелязано, а вашето взаимоотношение с Исус. Това взаимоотношение има две части. Взаимоотношението, което имаме с Господа лично и взаимоотношението което имаме с Господа общо.

Емоциите на Исус

В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.  (Лука 10:21 KJV)

Исус се радваше след като 70 от учениците Му се върнаха казвайки, „Господи дори дяволите ни се покоряват в Твоето име.” Думата „зарадва се” означава да скачам от радост, и да се въртя наоколо. Това беше емоционално преживяване и Господ показваше Своите чувства. Помнете, че Исус върши само онова, което виждаше Отец да върши и казва само онова, което чува Отец да казва (Йоан 5:19). Това означава, че Отец също има чувства и не се страхува да ги има или да ги разкрива.

Това емоционално преживяване дойде от Исусовото познаване на Отец, но после Спасителя продължи казвайки: Всичко това Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие (Лука 10:22 KJV).

Преди това време никой не можеше истински да познава Исус. Никой понастоящем не може да познава Отец, ако Синът не Го разкрива. Имаше хора в Стария Завет, които имаха взаимоотношение с Отец, но нещата относно интимното взаимоотношение с Бог бяха отдавна мъртви в Израел. Според това писание в Лк.10:22 единствения начин да имаме емоции и преживявания с Отец е когато Сина Го разкрива.

Изглежда, че трябва да има разглеждане на идеята за емоциите за Господа и Святия Дух. Въпреки че аргументите срещу емоционализма в църквата растат, аз не успях да открия писание предупреждаващо за хора с твърде голяма ревност за Бога, или предупреждения за тези, които показват твърде големи емоции когато хвалят. Всъщност имаме Исус казващ на фарисеите след като те искаха всички викове на хвала да спрат, „Възнегодуваха и рекоха Му: Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: – “Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?” (Матей 21:16) „Бебетата” означава хора с прост ум или незрял християнин. Лесно е да се открият незрели християни; те са тези, които викат най-силно и причиняват най-голямото разцепление когато хвалят Господа. Предполагам, че те все още не са се научили как да седят на своите емоции.

Дон Потър, 2002
Превод: Емил Енчев