Тяло, душа, и дух/Скинията

След като съм водил хваление в някои традиционни и нетрадиционни места аз обикновено съм открил, че потока изглежда да се надига до високо място и после слиза надолу. Въпреки че това звучи елементарно, мога да си спомня кога някакво издигане в Духа е било приветствано. Сега е почти често срещано за Духа да присъства по време на хваление и поклонение. В много случаи ще има едно издигане в Духа и ако хората искат да отидат по-нататък те просто ще стоят ангажирани в Духа и скоро започва друга вълна и всички ние тръгваме отново. Това може да стане много пъти и понякога става на конференции и специални събития за хваление.

Това не винаги е случаят на редовните неделни събрания, но има причини за това. Не искам да се опитвам да описвам всички естествени причини, поради които мисля, че това става, но има духовна причина, която си заслужава да разгледаме. Въпреки че поклонението изглежда високо и Неговото присъствие е реално; има ли повече? Някой може да попита, „Има ли по-високо място от присъствието на Господа?” Трябва ли дори да се опитваме по време на хваление да отидем някъде освен в Неговото присъствие?

Аз съзнавам факта, че Бог е неизследим и никакво време за хваление няма да Го направи прославен, но искам да задам един въпрос и после да се опитам си го отговоря и се надявам да схвана докато го правя. Тези, които се покланят на Бог, идват ли в Неговото присъствие или просто го срещат? Надявам се, че този въпрос ви е развълнувал или влудил достатъчно, за да четете по нататък и ще ви покажа какво имам предвид.

СРАВНЕНИЕ

Представете си за момент, че влизането в хваление е като влизане в Давидовата Скиния. Има три части на скинията и три части на нашето хваление. Третата част на скинията и хвалението е влизане в Неговото присъствие. Присъствието е най-великата част от това, но първите две части са където са всичките интересни разлики. Искам също да направя сравнение между преживяването на влизането в скинията на Давид с тялото, душата и духа на човека. Тъй като три е едно от любимите числа на Бог малко учудващо е, че скинията има три части; хвалението има три части както и Бог идва в три части и ние сме триединни същества.

Всички знаем, че човека се състои от тяло, душа и дух. Скинията е 1) външния двор, 2) святото място и 3)  светая светих. Апостол Павел говори за човека като Божия храм (1 Коринтяни 3:16) и с това в ума, погледнете на приликите. Това ще направи външния двор тялото или плътта; святото място е като душата; а светая светих като духа. Вярвам, че Господа ни е дал картина чрез скинията и храма, на това какво може да бъде нашето преживяване на хваление и ходене с Него. Въпреки че влизането в светая светих беше само за първосвещеника по времето на Давид, винаги е било Божието намерение всички да бъдем отделени като Свято Свещенство (Изход 19:6)

БРОНЗОВИЯ ОЛТАР И УМИВАЛНИКА

Първото място, в което някой идва когато влиза в скинията беше бронзовия олтар и бронзовия умивалник. Думата „бронз” означава метал, но също представлява мръсотия, похот и разврат. Преди да влезем в хваление нашите похоти и идолопоклонство трябва да бъдат оставени на олтара. Казано просто, това означава да станем реални относно себе си с Бог.

Аз винаги съм се чувствал невредим относно поклонение на идоли, защото нямам статуя в моя дом. Но Господ ми припомни, че идол означава образ. Аз определено имам образ за себе си и винаги съм искал другите да имат добри чувства към мен. Моя образ е да изглеждам добре като духовен човек. Аз обичам Исус и искам всеки да мисли по този начин за мен, така че аз работя върху този образ. Може да изглежда благородно да изглеждаш като духовен, но накрая това е просто идолопоклонство. Искам това да е единствения идол, който се опитва да контролира моя живот. Бронзовия олтар е мястото, където да изповядаш твоите грехове и това е най-добрия начин да се започне хваление (вижте Псалм 51:16-17)

Бронзовия умивалник е следващото нещо и там е където ние измиваме ръцете си и нозете си. Това измива желанието да бъдем във власт над другите. С други думи, да бъдем свободни от духа на контрол. Казах това, защото умивалника има друго значение освен съд пълен с вода. Умивалника също е преведен като платформа или амвон. Ах – платформата; мястото, от което всички ние се страхуваме най-много и желаем най-много. Когато чуя изявлението, „Никога няма да ме изкарате на платформата,” аз зная, че е необходима платформа, за да се направи това изявление и предполага някой, че някой ви моли да излезете на платформата. Нека да разгледаме това; всеки има някаква фантазия относно платформата дори и това да е само платформа за нашите мнения.

Желанието за амвона е същото с изключение на привързването към религиозния дух. Не бъркайте желанието да се проповядва евангелието с желанието да бъдеш на амвона. Те са много различни и аз не искам да хвърлям никакви клевети на воденото от Духа желание да се проповядват добрите новини. Аз говоря за силата, която идва от това да бъдеш пред другите и контрола, който това ви дава над техния живот и мислите за този час.

Платформата и амвона имат своите характерни черти особено когато Духа е причината да се влезе в това, но когато се излиза на платформата от желание за контрол или манипулиране реакцията на другите става поразителна. Когато имате пълното внимание на другите и те обичат това, което правите, вие можете да прекарате цял живот опитвайки се да спечелите отново и да поддържате това внимание.

Четох книгата на Хенри Ноуен „В Името на Исус,” и си заслужава да се цитира. „Изглежда по-лесно да бъдеш Бог отколкото да обичаш Бог; по-лесно да контролираш хората отколкото да ги обичаш; по-лесно да спечелиш живот отколкото да обичаш живот.” Това желание да се контролират другите е по-очевидно когато се изправим пред покорството на Господната заповед, „Обичайте се един друг…” (Йоан 13:34) Любовта, за която Той говори ще изисква уязвимост, честност, умения за противопоставяне и благочестиво търпение – да споменем само някои. Под тези обстоятелства, изглежда много по-лесно да се контролира отколкото да се ходи в това нещо с другите. Призива върху живота на вярващите все още е да имаме взаимоотношение с Бог и с другите. (Матей 22:37-39) Причината, поради която трябва да измиваме ръцете си и нозете си на платформата и амвона е защото това е слаб заместител на ориентирания на взаимоотношение живот, към който Господ постоянно ни призовава.

Всички тези неща се занимават с тялото или плътта на човека. Знам какво си мислите, „Ако трябва да минаваме през всичко това преди да можем да влезем в хваление, Той никога отново няма да бъде хвален.” Не се обезсърчавайте, това е много по-лошо.

СВЯТОТО МЯСТО

Следващото нещо, което срещате е святото място, което е представено от душата. В това място стои светилника, олтара за тамян и масата за присъствения хляб. Светилника представлява църквата (Откровение 1:20); тамяна е поклонението (Малахия 1:11); а присъственият хляб означава храна и срещане на присъствието или хляба на Присъствието. (Изход 25:30 NAS) Това също е мястото, където мнозина от нас спират.

Причината мнозина да спират в святото място (душата) е, защото преживяването на хваление със среща на Святия Дух е всичко, от което чувстваме, че се нуждаем. Трябва да призная, че когато присъствието на Господа идва в дадено събрание и аз водя хваление, аз си мисля, че сме стигнали. Това, което бавно научих е, че има повече. Когато Духа присъства ние само го срещаме, не влизаме в него.

Докато Господ висеше на кръста, завесата беше раздрана, правейки възможно за всички да влязат в светая светих. С тази истина сияеща отново върху нас, защо не влизаме?

СВЕТАЯ СВЕТИХ

Моя опит е, че много хора, особено мъже, имат трудност да прегърнат идеята за интимност с Бог. Това не е ново нещо в техния живот, но нещо, което е смогвало да ги пази от това да бъдат уязвими, отворени за другите относно слабости и основното чувство на страх относно дълбоки духовни въпроси. Успокоителното нещо относно светая светих или влизането в Божието присъствие е, че беше тъмно в това място. Никой не можеше да види там и никой не го търсеше. Нищо не беше направено като показване.

Има белег, който е върху тези, които са влезли в светая светих. Това е силата да се изцеляват болните; вярата, че Бог винаги ще снабди; те ще имат милост както и ще дават милост на другите; те ще знаят и ще ходят в Божиите обещания.

Виждал съм хора с изцелителни служения, евангелизаторски протягания, където хиляди са се спасявали, пророчески дарби, слово на знание и приликата и единствената обща черта е, че те са влезли в светая светих. Зад разкъсаната завеса е, където ни очаква Божият престол на благодатта. В това тайно място е, където силата на Бог е на разположение. (Жезъла на Аарон) тук е, където е постоянното снабдяване на Бог. (Златната стомна с манната) И в това интимно място е, където Божиите обещания и надеждата на славата, Христос Исус, очакват всеки човек, който влиза.

Моето мнение е, че влизането в светая светих е много по-трудно да се прави в църковна среда отколкото в къщи насаме с Господа. Това е защото хвалението в святото място е шествено и бурно, но когато сте в светая светих виждате херувимите с ниско наведени глави пред Господа. Шествието в това място ще бъде неуместно както и ниското навеждане във външния двор ще бъде само показване на смирение за хората. Това не означава, че не можем да се смиряваме пред Бог публично; всъщност Давид правеше това през цялото време. Не говоря само да се опитваме да правим шоу от нашето смирение.

ВСИЧКИ  СА ОПРЕДЕЛЕНИ ДА ВЛЯЗАТ

‘Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свят народ.’ Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.” Изход 19:5-6

Бог е възнамерявал всички да бъдат свещеници, което квалифицира всички нас да бъдем свят народ. Сега когато сме храма на  Бог светая светих е представен от нашия дух. Ако живеем с Духа на Бог водещ нашите духове, тогава ние ще бъдем водени от Духа. Водения от Духа живот ще ви отведе право в интимното място, за което копнеем в Господа.

Духа е, който трябва да бъде в контрол в живота на човека, не плътта и не душата. Духа не може да контролира тялото докато душата не дойде в съгласие с тази идея. Не е ли това мястото, където всички хора падат? Не е ли плътта и нейните похоти, които причиняват толкова много вътрешна борба в човека? В светая светих е, където всичко това се утаява.

Какво би станало, ако бяхме водени от Духа в живота си? Каква би била църквата, ако беше водена от светая светих, а не просто от мястото на душата или святото място? Ако Духа на Бога беше свободен да върши каквото иска да върши, а не това, което аз мисля, че иска? Да си представим, че водения от Духа живот изглежда като заблуда за някои и мечта за други. Да се събудим някой ден и да кажем, „Аз ще бъде воден от Духа отсега нататък” е по-лесно да се каже отколкото да се направи. Нашите духове трябва да бъдат водени от Святия Дух. Ако ние сме готови да минем през първите две части на скинията тогава водения от Духа живот ще потече.

Дон Потър, 2004
Превод: Емил Енчев