Товарът на Господа

Вярвам, че наближава да се появи нова дефиниция за представа за хвалебен лидер. Тъй като думите, „хваление” и „лидер” не се появяват заедно в Библията в никой превод или в никое очертание, по-безопасно е да кажем, че хората са измислили тази титла. Ние също сме си създали една фантазия около тази позиция в църквата, която е нереалистична. Правени са изявления, като, „работата на лидера на хваление е да води Божиите хора направо в тронната зала”, или „лидерът на хваление е отговорен за носенето на овцете в небето.” Без да навлизам в това, искам да обясня нещо, което Господ ми разкри. Работата на лидера на хваление е да носи своята част от товара на Неговото присъствие, както магарето носеше Спасителя по улиците на Ерусалим. Не съм откривал никакви указания в Библията, които да казват, че лидерът на хваление е отговорен за носенето на товара на хората.

Магаренцето на магарето

Всички ние знаем историята за магарето, което Исус яздеше, влизайки в Ерусалим в едно от най-дивите времена на хваление, които са записани. С тази картина във въображението ми един приятел ми даде слово, и той вярваше, че то беше от Господа. „Ти си магарето, което носи присъствието на Господа,” каза той смело. Това беше слово на знание от Кинг Джеймс Вършън, но то не беше обида за мен, а откровение.

Чувствах го като отговор на нещо, което усещах от известно време. Никога не можех да се чувствам удобно с идеята да водя Божиите хора в тронната зала, защото не се приемах достоен да го правя. Това е гордост разбира се, и след като се борих с това за известно време, аз все още бях изправен пред моите чувства относно воденето на Неговите хора в това свято място. После идеята за магарето, което носи Неговото присъствие, ми прозвуча правилно. Беше ми по-лесно да се видя като носач на товар, вместо като велик лидер, който води множества при Царя. Магарето е носач на товар и Исус избра това невероятно създание. Невероятно поради очевидния въпрос, това достатъчно царско средство ли е за дългоочаквания Месия? За най-смирения Цар това беше единственото правилно средство за работата. Въпреки че Исус сега седи от дясната страна на Бог, няма причина да се мисли, че Той е променил Своята личност и е станал един его маниак, изискващ внимание, както правят земните царе. Той избра този смирен съд и все още избира смирени съдове, за да изяви Своето присъствие.

Товарът на присъствието

От времето на Мойсей левитите са носили товара на Божието присъствие във формата на ковчега на завета, на раменете си и на главите си. Той беше носен по този начин, докато цар Йосия инструктира левитите да г сложат долу:

И (Йосия) каза на левитите, учещи целия Израел, които бяха святи пред ГОСПОДА: Сложете святия ковчег в дома, който Соломон, синът на Давид, царят на Израел построи; той няма да бъде товар на раменете ви. Служете сега на ГОСПОДА, вашия Бог, и на Неговия народ Израел, (2 Летописи 35:3 KJV)

Това писание показва, че отговорността за носенето на ковчега повече не беше на левитите, но служението на Господа и на Неговите хора все още беше част от тяхната отговорност. 1 Коринтяни 3:16 казва, „Не знаете ли, че вие сте храм на Бог и (че) Божия Дух живее във вас?” Това е изпълнението на 2 Летописи 35:3. Когато левитите сложиха ковчега на присъствието в храма, това беше символично поставяне в новия храм – тялото от вярващи.

Въпреки факта, че левитите повече не бяха отговорни да носят Ковчега, те са все още отговорни да носят Неговото присъствие. Звучи ли объркващо? Нека да ви покажа какво имам предвид.

Ханания

Имаше време, когато един от главните левити обучаваше младите левити как да носят присъствието на Господа в песен. „А Ханания, главен певец на левитите, обучаваше относно песента, защото беше изкусен” (1 Летописи 15:22 KJV). Това писание се случва дълго преди Йосия да бъде цар, но Господ ме накара да бъда любопитен относно начина на изразяване в този стих. Така че аз погледнах думата „песен.” За моя изненада тя беше преведена „товар.” Защо думата „песен” ще бъде превеждана „товар?” Не само „защо”, но това е единственият път в писанието, когато думата песен е преведена като „товар.” Започнах да питам Господа какво означава всичко това, и Той ми разкри някои неща в словото, които могат да помогнат на някои лидери на хваление днес, когато се опитват да носят товара отново.

Бог в кутия

Аз вярвам, че намерението на Господа не беше Неговите хора да Го носят в кутия винаги, но да дойде време, когато всички ние ще Го носим в сърцата си (Колосяни 1:27) Ще го носим и в песните на хвала, които пеем, като помним винаги, че:„Неговият ярем е благ и Неговият товар е лек.” (Матей 11:30). Отново, това трябва да се носи над главите ни.

Бог обитава, което означава, че „Той седи на” хваленията на Своите хора (Псалм 21:3).

Господ не е престанал да бъде носен на различни места, и сега е в нашето хваление.

Магарето

Изборът, Който Исус направи, да бъде носен на гърба на магаре, не беше поради пропуск, но беше с цел. Магарето има дълга история, да не споменавам, че всички те имат кръст на гърбовете си. Начинът, по който козината му се разделя на гърба му, прилича на кръст, точно отзад, където ездачът седи.

В Битие 22:3 Авраам използва магаре, когато носеше своя обещан син Исаак да бъде пожертван. Има една дълга история в Числа 22:21-30 за Валаам и магарето. Магарето беше единственото от двамата, което можеше да види ангела на Господа на пътя. Бог отвори устата на магарето, за да може да разговаря със слепия Валаам и му позволи да разбере, че ангелът на Господа щеше да го убие. Да, има много история около това животно, но никое магаре не е било толкова почетено като това, което носеше Спасителя по улиците на Ерусалим.

Аз вярвам, че работата на лидера на хваление все още е да носи Господа по улиците на Ерусалим, сега наречен църквата, и после из самия свят. Ако те показват присъствието на Господа, без програма или дневен ред, тогава хората ще издигат гласовете си, когато Го разпознаят, и ще носят своята част от товара. Запомнете, носенето на присъствието се извършваше от повече от един човек. Всеки от нас трябва да участва в товара.

Яздене на магаре

Един от проблемите при яздене на магаре в църквата ви е, че всеки иска да го поязди. Понякога това са определени членове от бандата, друг път цялата църква иска да язди. Ако лидерът е силен, тогава изглежда напълно възможно другите да го яздят. Магарето, което Исус яздеше, беше достатъчно голямо само за Един и така е и днес. Да се опитваме да яздим този, който носи товара, звучи странно, но нека да ви го обясня практично. Аз бях свикнал да си отивам в къщи, след като съм водил хваление, да се строполявам на леглото и да припадам от изтощение. Кого съм носил през целия ден, че да съм толкова изморен? Неговият ярем е благ и Неговият товар е лек, така че какво правя погрешно? Аз носех бандата през повечето време, а през най-силните ми дни се опитвах да нося също и част от църквата. Винаги съм имал за правило да се опитвам да благославям тези, които просто започват на платформата в неверие. Исках толкова много да бъдат докоснати от Господа, но вместо това аз се опитвах да ги докосна. Тогава открих, че бях този, който предлага на всеки да ме язди, когато Господ беше Единственият за това място. Също така има противоположна страна на това. Понякога лидерът на хваление или дори бандата могат да бъдат носени от енергията на църквата. Аз знам това от водене на хваление на конференции, където хората са гладни за Бог и Го хвалят при най-малкия повод. Ето, откъде дойде изявлението, „ние не се нуждаем от добри музиканти или от помазан лидер, за да имаме велико време на хвала.”

Аз не вярвам Бог да е възнамерявал нито едното, иначе нямаше да има толкова много писания за свирене изкусно, със сръчност и превъзходство. Всички ние трябва да дойдем до разбирането, че „всичко, което диша, ще хвали Господа”(Псалм 150:6).

Време за промяна   

Това може да звучи твърде лудо за разбиране, но идва време, когато магарето, (някой впрегнат), ще бъде единственото, на което Исус ще позволи да Го покаже. Помазанието и силата на Неговото присъствие не са тука, за да показват моята слава, но Славата на Господа. Той няма да сподели тази слава с някой друг.

Дон Потър, 2002
Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови