Поклонение на Татко

От Стив Пруит

Йоан пише в своето евангелие: Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Татко…(Йоан 4:23) Какво означава да се покланяме на Татко? Как правим Татко обект на нашето поклонение? Нека да ви предложа няколко начина: 1. Татко трябва да има нашата обич. 2. Татко трябва да има вниманието ни.

В Лука 7:36-50 се намира една история за една жена, която, без да се срамува, показа своята обич към Исус. Той вечеряше със Симон, фарисея, в неговата къща. Докато те се хранеха, една жена от града, която фарисеите наричаха грешница, влезе с едно алабастрено шишенце с благоуханно масло. Докато Исус си лежеше до масата, жената застана при краката Му зад Него, плачейки, и започна да мие краката Му със сълзите си, бършейки ги с косата си. Тя също така целуваше краката Му и ги помазваше с масло.

Беше очевидно за фарисеите, че тази жена беше проститутка. Те или я познаваха заради репутацията й, или поради факта, че тя беше пуснала косата си. Беше обичай в онези дни жените да си връзват косите и да си покриват главите. Единственото време, когато жена можеше да се види с пусната коса, беше, когато е в уединение в своята спалня със съпруга си или в случая на проститутка, когато си върши работата.

Тази жена изля любовта си върху Исус, не в отговор на някаква заповед, но от едно сърце, което преливаше от благодарност. Тя откликваше на Един Бог, Който й беше простил толкова много. Тя не се интересуваше от това, какво си мислеха за нея другите, които бяха на масата. Истинските поклонници не се срамуват да показват своята обич към Татко, без значение кой гледа. Те са толкова завладяни от Неговата любов, че страхът от това да изглеждат глупаво не ги спира.

Както фарисеите, вечерящи със Симон, християните могат лесно да паднат в капана на това да се покланят на традиции, ритуали или институции. Тяхната привързаност е заменена и запазването на традицията става тяхна страст. Когато запазването на религиозните традиции направи така, че събранието да стане закоравяло за словото и водителството на Бог, традициите заемат мястото на Бог. Когато любовта на такива традиции стане обичта на поклонника, резултатът е идолопоклонство.

По време на последното влизане на Исус в Ерусалим фарисеите (църковните лидери по онова време) смъмриха Исус, понеже Неговите ученици Му се покланяха. Фарисеите прекарваха много часове в храма, изучавайки Божието слово, за да знаят кога ще дойде Месията. Те прекарваха време в пост и молитва Бог да изпрати Месията. Все пак, когато Месията дойде, те пропуснаха самото нещо, което търсеха, защото обичаха традициите си и позицията си повече, отколкото обичаха Бог.

Има много неща в света, които воюват за нашите чувства. Бивайки баща на пет деца, моето желание е постоянно да показвам на семейството си колко много ги обичам и да им давам обичта, от която се нуждаят. Християните трябва, обаче, да внимават да не позволяват дори на семейните членове да станат тяхната първа любов. Исус каза: Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен. (Матей 10:37) Исус трябва да бъде първата ни любов. Всяка друга любов трябва да бледнее в сравнение с любовта ни към Него. Марк 12:30 казва: И да обичаш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила…

Бог търси мъже и жени, които да Го искат повече, отколкото искат Неговите подаръци. Мъже и жени, които, както жената грешница, не са страхуват  да счупят своите алабастрени кутийки и да Го помажат с ароматно поклонение, въпреки това, което тези около тях могат да си помислят. Татко търси такива хора, които, без да се срамуват, ще пуснат косата си и ще покажат колко много Го обичат и Го обожават. За да се покланяме наистина на Татко, Той трябва да бъде на върха на нашия списък от чувства.

Нека да ви върна няколко години във времето, когато Мойсей и децата на Израел строяха скинията. Бог беше дал на Мойсей специфични инструкции за конструирането на скинията и Божият Дух беше упълномощил хората да я построят.

Най-важната част от обзавеждането на скинията беше ковчегът на завета. Ковчегът беше поставен в Светая Светих, където само свещениците можеха да влизат, веднъж годишно, за да направят изкупление за греховете на народа. Върху ковчега имаше две подобни на ангел същества, наречени херувими, по едно от двете страни, и техните криле покриваха горната част на ковчега. Между крилете на херувимите беше умилостивилището, където обитаваше видимото присъствие на Бог.

За израилтяните ковчегът на завета представляваше Бог, присъстващ сред тях. Те носеха ковчега с тях в битка и той предвождаше израилтяните при преминаването на река Йордан, когато те влизаха в обещаната земя. В 1 Царе четем за един случай, когато децата на Израел се перчеха с Бог, докато носеха ковчега в битката. Те бяха сигурни, че с присъствието на ковчега победата беше неизбежна. Обаче, Израел загуби битката поради греха на синовете на първосвещеника и ковчегът беше пленен от филистимците.

Филистимците взеха ковчега и го сложиха в храма до своя бог Дагон. Когато дойдоха в храма рано на следващата сутрин, те намериха Дагон да лежи по лицето пред Божия ковчег. Така че те го взеха и отново го изправиха. На следващата сутрин те пристигнаха в храма само за да открият Дагон, отново лежащ по лице пред Божия ковчег. Този път, обаче, главата на Дагон и дланите на ръцете му бяха отчупени на прага на храма; всъщност беше останал само трупът му.

Филистимците бяха взели Бога на вселената и се бяха опитали да Го прибавят към поклонението на своя идол Дагон, но това не проработи. Децата на Израел направиха подобна грешка. Те не бяха се покаяли за своите грехове, но си мислеха, че Бог ще ги избави от филистимците само защото ковчегът присъстваше. Поклонението беше насочено към ковчега на Бог вместо към Бога на ковчега. Ковчегът беше станал идол за Израел.

Толкова много християни днес са насочили вниманието си към кариери, спортове, телевизия и хобита. Поклонение, молитва и библейско изучаване. Християнското служение е спаднало до края на списъка с приоритети. Както Дагон, чиято глава и ръце бяха отчупени от Бог, техните умове са пълни със земни неща и ръцете им са заети с това да правят неща за себе си. Някои християни дори са позволили тяхното традиционно поклонение, молитва и библейско изучаване да заемат мястото на едно интимно взаимоотношение с Татко.

Бог заповяда на Израел да няма други богове освен Него. Той каза, че трябва да служите на Господ, вашия Бог, и само на Него да се покланяте. Същото е истина и за тези, които са призовани чрез Неговото име. Бог не е нещо, което добавяме към живота си, Той е нашият живот. Всички други предмети на поклонение трябва да се наведат пред Него. Той или ще има цялото ни поклонение, или никакво.

Татко желае неразрушено приятелство и интимно взаимоотношение със Своите деца. За да бъде някой истински поклонник, той трябва да има нераздвоено сърце, давайки неразделното си внимание и привързаност към Татко. Това, което има привързаността ви, също ще има и вниманието ви. Матей 6:21 казва: Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Къде е съкровището ви? Какво притежава сърцето ви?

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови