Поклонение и почит

от Стив Пруит

Преди няколко години посетих една конференция за поклонение с приятели. Когато влизахме на първата служба, аз забелязах над входа на залата една табела с надпис: „Вход за поклонение“. Тази проста табела ми говори много за отношението и сериозността, с които църквата се обръща към поклонението. Първо, тя казва, че зад тези стени има поклонение. Второ, тя подхвърля идеята, че се очаква да се покланяте, ако влезете вътре. Трето, и може би най-важното, тя ми съобщава, че това, което се случва на мястото на поклонение, е свято и трябва да се отнасяме с почит към него.

Аз водя поклонение от повече от 25 години и трябва да си призная, че все още ме наскърбява да гледам как хората се отнасят към поклонението небрежно и някак си непочтително. Много пъти съм наблюдавал хората да се въртят насам – натам по време на служби на поклонение или да говорят със съседа си, или по някакъв друг начин да действат незаинтересовано. Сериозността на момента им се изплъзва и фактът, че ние се приближаваме до Царя на царете и Единствения Истински Бог, не е достатъчен стимул да гарантира вниманието им. Изглежда, че има липса на почит към присъствието и личността на Бог, и те не успяват да покажат почит и да Му дадат славата, дължима на името Му.

От време навреме президентът на Съединените щати се обръща към членовете на съюза, което се предава по телевизията. Обикновено, когато камерите започнат да предават, в началото има много въртене насам – натам и разговори между членовете на конгреса и другите бележити личности, които присъстват. Обаче, когато президентът влезе през вратата и бендът започне да свири „Приветствие на Главния“ (“Hail to the Chief”), веднага вниманието се отдава на президента. Присъстващите стават на крака и аплодират, докато президентът се приближава към подиума, и те насочват своето внимание към него, когато той се обръща към събранието. Защо се отдава такава почит на този човек? Той стои на място за почит и такова уважение се дължи на неговия пост. Колко повече почит и какво уважение трябва да получава Богът на вселената, когато се събираме да Му се покланяме?

Цар Давид написа: Аз обаче с Твоята изобилна милост ще вляза в дома Ти, със страхопочитание към Теб ще се поклоня към святия Ти храм. (Псалм 5:7) Еврейската дума, използвана тук за страхопочитание, е почит. Давид познаваше Бога, на Когото се покланяше, и разбираше, че трябва да се отнася към Него с уважение и почит.

Чудили ли сте се някога  защо изглежда, че Бог крие присъствието Си понякога по време на нашите служби на поклонение? Може да е, защото не винаги успяваме да Го почетем, като пропускаме да Го издигнем до най-висока почит и да Му дадем нашето пълно внимание. Ние не Го уважаваме, като не считаме присъствието Му за толкова важно, и не успяваме да Му се поклоним по начина, по който Той ни е заповядал; Неговия божествен ред.

Двамата сина на Аарон, Надав и Авиуд, претърпяха гибелни последствия, понеже не почетоха Бог. Ние научаваме историята в Левит 10, след като Бог изяви славата Си над скинията.

А Надав и Авиуд, синовете на Аарон, взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън и сложиха на него тамян, и принесоха пред ГОСПОДА чужд огън, който Той не им беше заповядал. Затова излезе огън отпред ГОСПОД и ги пояде, и те умряха пред ГОСПОДА. Тогава Мойсей каза на Аарон: Това е, което говори ГОСПОД, като каза: В онези, които се приближават при Мен, ще се осветя и ще се прославя пред целия народ. А Аарон мълчеше. (Левит 10:1-3)

Ние четем, че Надав и Авиуд принесоха нечестив огън (англ. пр.) пред Господ. Речникът на Уебстър формулира нечестив като показване на неуважение или презрение към святите неща; непочтителност. Тези двама свещеници се опитаха да влязат в Божието присъствие с жертва, направена с техните собствени ръце; нещо, което не беше заповядано от Бог. Техният грях беше, че се приближаваха към святия Бог, сякаш Той беше нещо обикновено. Тяхната жертва беше неучтива и непочтителна и не почиташе Бога.

Исус не можа да извърши много чудеса (да изяви цялата Си слава) в собствената Си страна, понеже хората не Го почитаха. Когато Той поучаваше в синагогите им, хората бяха удивени и казваха: Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това? (Матей 13:55-56) Самите хора, които наблюдаваха и очакваха Месията, пропуснаха присъствието Му, понеже бяха толкова запознати с Него. Отново Бог отказа да изяви присъствието Си сред хората, които Го считаха за нещо обикновено.

Твърде запознати ли сме с Бог? Приближаваме ли се към Него случайно, като че ли е нещо обикновено? Трябва ли да очакваме Бог да изяви славата Си, ако не Му даваме почитта и уважението, подобаващи на името Му? Не можем да очакваме Бог да ни позволи да дойдем в присъствието Му с отношение на непочтителност.

Аз не привеждам тук доказателства за „тържествено“ събрание всеки път, когато се събираме. Псалмистът написа: „Служете на Господа със страх и радвайте се с треперене. (Псалм 2:11) Еврейската дума, използвана за радост е гуул, което означава да се въртим под влиянието на някаква силна емоция. Когато идваме при Бог в поклонение, без значение дали танцуваме, или се покланяме, ние трябва да идваме с почит, почитане на Неговото величие и царственост. Винаги трябва да се приближаваме към Бог със сериозност и уважение. Аз разбирам, че Той е наш Баща и ние сме поканени да изпълзим в скута му за прегръдки и целувки. Но също трябва да разбираме, че Той е Всемогъщият Бог и дължим почит и слава на името Му.

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови