Поклонение в истина

От Стив Пруит

Исус каза, че истинските поклонници се покланят на Татко в истина. Какво означава да се покланяме на Татко в истина? Нека да предположа, че има поне два отговора на този въпрос. Първият е, че истинските поклонници се покланят на Татко в истината за това, Кой е Той. Вторият е, че истинските поклонници се покланят на Татко в истината за това, кои са те. Нека да разгледаме първия. Едно от първите откровения, които Бог даде на човека за Себе Си, Той го даде на Мойсей.

ГОСПОД мина пред него (Мойсей) и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД Бог, състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен, който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не оставя ненаказан виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение. Тогава Мойсей бързо се наведе до земята и Му се поклони. (Изход 34:6-8)

В различни случаи в писанието Бог разкрива Себе Си на човека. В Псалмите можем да прочетем много описания на Бог, когато човек се опитва да се покланя с откровението, което Бог му е дал. Все пак, крайното откровение за Бог се вижда в Неговия Син. Писателят на Евреи прониква в тази истина.

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините… (Евреи 1:1-3)

Исус беше отпечатъкът на Татко. Той ни даде съвършена картина за това, какъв е Татко. Той никога не действаше извън дирекциите на Татко и правеше само това, което виждаше Татко да прави. Всички слова, които Исус говореше, бяха в съвършена хармония с Бог Бащата. Той каза на Своите ученици, че Той и Татко са едно и че който е видял Него, видял е Татко. Исус никога не се въздържаше да се сравнява с Бог. Във Филипяни 2:6 Павел пише, говорейки за Исус: …Който, бивайки в Божия образ, не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бог… Всеки атрибут, който Исус притежаваше, е истина и за Бог Бащата, защото Той беше Бог в плът.

Исус говори за Своята божественост, но много от религиозните лидери не приеха това за истина. Исус каза на юдеите: Вие изследвате Писанията, защото в тях си мислите, че имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен.(Йоан 5:39) Те Го нарекоха пророк и учител, но никога не Му се поклониха като Бог Месията, Спасителя на света.

Същото е и с много хора днес. Много хора казват, че Исус е бил добър човек, който е правил и е казал добри неща, но те отхвърлят Неговото равенство с Бог. Да се покланяме в истина е да се покланяме на Бог според истината, която Той е разкрил за Себе Си, а Той е разкрил съвършено Себе Си в Сина Си и чрез Него. Йоан завършва Своето евангелие, казвайки, че ако нещата, които Исус извърши, се напишеха едно по едно, той предполага, че светът нямаше да може да побере написаните книги. Аз предполагам, че ако всички атрибути на Бог се напишат един по един, същото ще бъде истина.

Докато истината, която Бог е разкрил за Себе Си чрез Своето Слово и чрез Сина Си, не стане истина, която е написана в сърцата ни, нашето поклонение ще бъде банално и безжизнено. Тази истина трябва да бъде повече от знание в главата, основано на факти. Тя също трябва да бъде истина, написана в сърцата ни, основана на лично взаимоотношение. Има една история, записана в Матей 15:21-28 и Марк 7:24-30, за една гъркиня, сирофиникийка /ханаанка/  по рождение, която се приближи до Исус, след като Той навлезе в областта на Тир и Сидон.

Жената следваше Исус и Неговите ученици Го помолиха да изцели дъщеря й, която имаше нечист дух. „О Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е демонично обладана“, викаше тя. Исус не отговори веднага на жената и беше подтикван от учениците Си да я отпрати. Исус отговори: „Аз не съм изпратен, освен при изгубените овце от Израилевия дом“. Тогава жената дойде и падна в краката на Исус, покланяйки Му се, и каза: „Господи, помогни ми!“ Исус й отговори: „Не е добре да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на малките кученца“. На което жената отговори: „Така е Господи, но дори малките кученца ядат трохите, които падат от масата на господаря си“. Исус изцери дъщерята на жената в същия час.

Тази жена трябва да е чувала историите за хора, които са получавали изцеления, като са се обръщали към Исус като Давидовия Син – слепият Вартимей, например. Тя знаеше, че като езичничка не можеше да има претенции към Исус като Син на Давид, но тя беше отчаяна в желанието си да види дъщеря си изцелена. За да накара Исус да чуе молбата й, тя претендираше, че има взаимоотношение с Него, което не съществуваше. След като жената дойде да се поклони на Исус, Той изобличи нейното лицемерие, като я нарече куче. (Интересно е да се отбележи, че гръцката дума за поклонение в този пасаж означава да целунеш ръката или да я лижеш като куче.) Тази жена сега се приближаваше към Исус от истинската позиция на своето обществено положение и представяше молбата си. Това беше приближаването, което Исус зачете.

Евреи 10:22 казва: …нека пристъпваме към Бог с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода. Истинското поклонение изтича от истинско взаимоотношение с Бог. Някой може да използва изразите на поклонение, използвани от другите, но ако неговото взаимоотношение с Бог не е основано на истина, това няма да бъде истинско поклонение. Псалм 15:1-2 казва:Господи, кой може да обитава в Твоята скиния? Кой може да живее на святата Ти планина? Този, който ходи праведно и върши правда, и говори истината в сърцето си… Бог каза на Израел: …тези хора се приближават към Мен с устата си и Ме почитат с устните си, но са отдалечили сърцата си далеч от Мен и страхът им към Мен е според научена човешка заповед… (Исая 29:13)

Да се покланяме в истина означава, че това, което говорим с устните си, се поддържа от това, как живеем живота си. Израел говореше това, което им говореха за Бог, но не ходеше в него. Тяхната опитност с Бог беше основана на това, което им беше казано за Бог. Те признаваха, че има Бог и че всичко, което е казано за Него, е истина. Те дори имаха религиозни церемонии, за да Му се покланят, но не Му бяха предали сърцата си. Те идваха при Бог въз основата на преживяването на някой друг, което правеше поклонението им безсмислено.

В книгата на Амос четем как Бог казва на Израел, че мрази и презира техните празници и свещени събрания. Той казва, че не приема жертвите им, и им казва да отмахнат шума от музиката си и песните си, понеже Той няма да слуша. Бог не е впечатлен от нашите методи на поклонение, ако тези методи изразяват някой друг, а не кои сме ние наистина. Бог иска истина във вътрешността. Когато с правилно взаимоотношение с Бог идваме при Него в поклонение, той слуша. Когато слуша, Той отговаря.

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови