Поклонение в дух

от Стив Пруит

Защото ние християните сме истинските обрязани, които се покланяме на Бог в дух и чрез Божия Дух, и ликуваме, и се хвалим, и се гордеем в Исус Христос, и не поставяме никаква увереност или зависимост в това, което сме в плътта, и във външните привилегии, и физически предимства, и външен изглед. (Филипяни 3:3 AMP)

Исус каза: Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Татко в дух… (Йоан 4:23) Думата дух, която Исус използва в този случай, е гръцката дума пнеума. Пнеума се определя като струя въздух, дух или бриз. Тя се използва, за да опише човешкия дух, Божия Дух и дори демоничните духове. Фактът, че не е с главна буква в Йоан 4:23, най-вероятно посочва, че преводачите са усетили, че Исус говори за човешкия дух. В повечето случаи преводачите използват буквата „Д“, когато говорят за Святия Дух. Ние знаем, че Исус не говори за демонични духове.

Така че мястото на поклонението е духът на човека, но средството на поклонението е Святият Дух. Както Павел пише:Защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп чрез Духа на Татко. (Ефесяни 2:18)

Истинските поклонници се покланят на Татко в дух и чрез Дух. Всичките външни неща не са от значение. Няма значение от нашия статус в църквата или в обществото. Няма значение колко са талантливи или неталантливи, или как изглеждат. Всички тези неща ще преминат. Истинските поклонници не забелязват себе си, защото очите им са на Татко. Ушите им са настроени за Святия Дух. Духът е лидерът на хвалението и познава сърцето на Татко.

Исус каза на Своите ученици, че Святият Дух не говори от Себе Си, но говори това, което чува от Татко. Той е дошъл да ни води в цялата истина и Той ще ни води в поклонението, което най-много се харесва на Татко. Божият Дух в нас се свързва с Божия Дух в Бог и ни води в Неговото присъствие. Истинските поклонници трябва да слушат гласа на Духа. Ако Той казва да пеят, тогава трябва да пеят. Ако казва да танцуват, тогава трябва да танцуват. Ако казва да си вдигат ръцете, трябва да го правят. Ако казва да мълчат, тогава наслаждавайте се на мира и обичайте Татко. Колкото повече време поклонниците прекарват в присъствието на Татко, толкова по-инстинктивно ще става поклонението.

Павел написа на църквите: …но бъдете изпълнени с Духа, говорейки си един на друг с псалми, химни и духовни песни…Ефесяни 5:18-19. Колосяни 3:16 казва: …учете се и увещавайте се един друг с псалми, химни и духовни песни…

Какво са духовните песни? Фразата в оригиналния гръцки е ‘ode pneumatricos; което означава песни от духа на Бог. Духовните песни са песни, пеещи се в / или чрез Святия Дух. Тези песни са вдъхновени от Святия Дух и са спонтанни и пророчески по природа. Понякога духовните песни се пеят от поклонника към Бог, а понякога песента се пее от Бог чрез поклонника. Когато Бог пее чрез някой вярващ, Бог разкрива сърцето Си на Своите хора. Това се прави, за да донесе назидание, увещание и утеха за църквата.

Пеенето на езици е друг начин, по който вярващият може да се покланя в духа. В своето поучение за духовните дарби към коринтската църква Павел казва това: Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но разбирането ми е безплодно. Какъв е резултатът тогава? Ще се моля с духа, но също ще се моля и с разбирането. Ще пея с духа, но също ще пея и с разбирането. (1 Коринтяни 14:14-15). В този пасаж Павел сравнява пеенето в духа с пеенето на езици.

Исус обеща да даде Святия Дух на всички онези, които вярват в Него. В Йоан 7:38 Той каза: Който вярва в Мене, както каза писанието, от сърцето му ще потекат реки от жива вода. Йоан следва това, казвайки: Но Той каза това за Духа, Който тези, които вярват в Него, щяха да получат; защото Святият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше се прославил. (ст.39) Така че, от сърцето на вярващия ще текат реки на Духа.

Истинският поклонник ще има едно растящо взаимоотношение със Святия Дух. Това взаимоотношение ще произвежда нови отклици на поклонение, понеже Духът постоянно дава нови откровения за Създателя. Тези откровения ще идват, понеже истинският поклонник няма да допуска грях, нито ще му липсва взаимоотношение с Бог, които неща да заприщят реките на жива вода, произвеждани от присъствието на Духа.

Колкото и чудесни да са всички изрази на поклонение, те губят голяма част от своето значение, ако не е преследван характерът на Христос от поклонника. Поклонението се издига до едно по-високо измерение, когато поклонникът има страст да стане като Исус. Където няма страст за Исус, поклонението е понижено до едно емоционално преживяване. Бог не приема поклонение, идващо от устните на онези, които нямат желание да бъдат съобразени с образа на Неговия Син. Истинският поклонник ще се покланя на Бог с характера на Святия Дух.

1 Коринтяни 6:19-20 казва: Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога, и вие не сте свои си? Защото сте били купени с цена; затова прославете Бога в телата си и в духа си, които са Божии. Ние не принадлежим на себе си. Исус ни е купил със Своята кръв, правейки наш приоритет номер едно да Го обичаме и да вършим волята Му. Ние обичаме това, което Той обича, и мразим това, което Той мрази. Бог не само иска да Го прославяме с това, което казваме, но също и как живеем.

В Ефесяни 4:30-31 Павел увещава: И не наскърбявайте Святия Дух, чрез Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Християните наскърбяват Святия Дух, като допускат плътски желания, задушаващи работата, която Бог иска да извърши в тях. Нека всяка горчивина, гняв, ярост, крясъци и зло говорене да се махнат от вас, заедно с всяка злоба.

В Галатяни 5:22-25 Павел пише: Но плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, любезност, доброта, вярност, благост, самоконтрол. Срещу такива неща няма закон. А тези, които са Христови, са разпънали плътта заедно със страстите й и желанията й. Ако живеем в Духа, нека да ходим и в Духа. В предшестващия  пасаж той описва обратното на ходенето в Духа. Той казва: Делата на плътта са явни, които са; блудство, разврат, нечистота, безнравственост, идолопоклонство, магьосничество, съревнования, ревност, гневни изблици, себични амбиции, препирни, ереси, завист, пиянство, пирувания и такива подобни… (Галатяни 5:19-21)

Не само че тези, които практикуват посочените неща, няма да наследят Божието Царство, но на тях няма да им бъде позволено да влязат в Божието присъствие в поклонение. А.У. Тозуър е написал в своята книга Каквото и да се случва в поклонението: „Най-последното нещо, което Бог желае, е да има плитки и светски християни, които да се перчат с Него“.

За да бъде някой истински поклонник, той трябва да се покланя в / и чрез духа. За да се покланяме в дух, ние трябва да позволим на Святия Дух да произведе поклонение чрез нас, като бъдем чувствителни за Неговото ръководство. Ние трябва да сме готови да оставим настрана човешките планове и да търсим Божия план. Да се покланяме в дух също означава да позволим на Духа да ни оформи в образа на Исус и да произведе духовен плод в нас. Правенето на тези неща ще направи поклонението да стане начин на живот, а не просто церемония или ритуална опитност.

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови