Поклонението: начин на живот

от Стив Пруит

В Англия през XIVвек, особено по време на царуването на кралица Мери, християнската църква се оказала под ужасно преследване. Много християни, включително духовенството, били отлъчени и/или екзекутирани заради това, че отказали да се отрекат от своите вярвания и да се придържат към ученията на държавната църква.

Един от тези, които пострадали заради своята вяра, бил Томас Хоукс. Хоукс бил роден в Есекс, Англия, и по-късно започнал служение при лорда на Оксфорд. След смъртта на Едуард VI, вместо да промени религиозните си вярвания с тези на кралица Мери, Хоукс оставил служението си и се прибрал у дома. След като се завърнал, жена му родила син. Хоукс отказал синът му да бъде кръстен според католическата традиция и бил докладван на графа на Оксфорд. Той бил изпратен от графството при епископа на Лондон, Бонър, където отговарял за неуважението на тайнствата. Хоукс и Бонър спорили за седем практики на католическата църква. Други длъжностни лица на църквата били доведени, за да убедят Хоукс да промени вярванията си, но той стоял твърд и не се отметнал от тях. На 9 февруари, 1555, той бил осъден като еретик и останал в затвора до 10 юни.

Дни преди Хоукс да бъде изгорен на клада, той се споразумял със своите приятели, че ще вдигне ръцете си над главата си, ако болката била поносима и умът е в мир. Когато бил погълнат от пламъците и повечето хора си мислели, че бил мъртъв, Хоукс изведнъж вдигнал горящите си ръце над главата си и изпляскал три пъти. Онези, които разбрали жеста, избухнали във викове на хвала и ръкопляскали, докато Томас Хоукс пеел в пламъците и умрял. (Взето от Християнските мъченици на света на Фокс). Апостол Павел написа на Римляните: И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. (Римляни 12:1)

Гръцката дума, използвана за служение в този пасаж, прилича на нашата българска дума литургия. Според речника на Уебстър литургия е система за публично поклонение в християнската църква. Много теолози, по-умни от мен, са тълкували този пасаж, че става въпрос за вашето разумно служение, а разширената Библия казва, че е служение и духовно поклонение. Римските християни със сигурност са чували за жертви, но те са били запознати с мъртви такива, а не с живи. Старозаветните жертви бяха убивани според волята на своите господари. Те нямаха собствена воля, а бяха подчинени на волята на своите господари. Когато идваше време огънят да ги погълне, те не се противопоставяха.

Същото се прилага и за истинския поклонник; обаче, тази жертва е жива. Истинският поклонник принася себе си на Господаря като свята жертва. Той е мъртъв за своята собствена воля, но е жив за волята на своя господар. Когато дойде време огънят да го погълне, той не се противопоставя. Това е бил животът на Томас Хоукс. Когато дошло време за него да срещне огъня, той радостно прегърнал пламъците.

Забележете, че Павел казва, че да представяме телата си като жива жертва, е нашето разумно служение. Това, сякаш се разбира от самосебе си; това е разумно и логично. В предходните стихове той обяснява, че Бог е обърнал Израел към непокорство, за да може да покаже милост към всички. О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му… (Римляни 11:33) Кой няма да предаде себе си да Му се покланя? Само това има смисъл.

Исус прокара тази идея, когато каза: Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил, каквото е било заповядано? (Не мисля.) Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. (Лука 17:9-10) Крайният израз на любов е някой да даде живота си за друг. Исус каза: Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. (Йоан 15:13) Някой да даде живота си за другите е да се откаже от правото да му бъдат посрещнати неговите нужди, за да се посрещнат нуждите на другите. Въпреки че това не означава непременно физическа смърт, тя със сигурност е включена. Павел написа до ефесяните: И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма. (Ефесяни 5:2)

Един истински поклонник няма собствен живот. Той е купен с цена. Той е умрял за правото неговите нужди да бъдат посрещнати, за да посрещне нуждите на своя Създател; да върши волята на Създателя. Истинският поклонник не съществува заради себе си. Той съществува заради своя Господар.

В 1 Царе 15 Бог даде на цар Саул заповед чрез пророк Самуил да унищожи всички амаличани. Той трябваше да унищожи също и овцете, камилите и магаретата им. Обаче, когато Самуил пристигна след битката, Саул беше пощадил най-добрите от стадото и Агаг, царя на амаличаните. Извинението на Саул за пощадяването на животните  беше, за да могат хората да жертват. Самуил отговори на Саул, казвайки: Господ наслаждава ли се на всеизгарянията и жертвите колкото на послушанието на Господния глас? Ето, послушанието е по-добро от жертвата и покорството — от тлъстината на овни. (ст.22) Бог не прие жертвата на поклонение на Саул, понеже той не се покори на Божията воля и се покланяше по своя си начин. Той задоволи собственото си его. Саул искаше да изглежда добре в очите на хората, но отделено от покорството неговото поклонение беше безсмислено.

Без смъртта на Исус на кръста цялото човечество ще бъде загубено завинаги. Обаче, без подчинението на Исус на волята на Неговия Баща нямаше да има жертва за грях. Според книгата на Матей, след като Исус и учениците Му приключиха с Пасхалното ядене, те се оттеглиха в Гетсиманската градина. Исус взе Петър, Яков и Йоан и ги помоли да се молят с Него. Отивайки малко по-далеч, той се моли три пъти: О, Татко, ако е възможно, нека да Ме отмине тази чаша; въпреки това, не Моята воля, но Твоята да бъде. (Матей 26:39-44) Въпреки че Исус знаеше, че чашата, която щеше да изпие, беше чаша на страдание и смърт, Той се подчини на волята на Татко. Неговото покорство на Татко и любовта Му към това, което Татко обичаше, бяха факторите, които направиха жертвата Му приемлива.

Покорството към Татко е, което прави нашето поклонение приемливо. Исус каза: Ако Ме обичате, пазете заповедите Ми.(Йоан 14:15) Истинската любов е горивото, което подхранва нашето поклонение. Покорството е уредът за измерване на истинската любов. Без покорство няма истинска любов. Без истинска любов няма поклонение.

Всеки от нас е на различно ниво в нашето пътуване. Да станем истински поклонници, ще ни даде да разберем, че там, където сме, е добре, докато не трябва да се махнем оттам. Той иска да се придвижим от нашата зона на комфорт и да се изкачим на следващото ниво. Той ни призовава да удостоверим нашето поклонение чрез това да дадем живота си в покорство, дори до смърт.

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови