Поклонението е трансформиращо

от Стив Пруит

Мога да си спомня, когато жена ми и аз ходехме. Много пъти, когато излизахме да се храним, ние едва говорехме. Прекарвахме повече от времето си просто гледайки се един друг. Неизговорените думи казваха много за нашите чувства един към друг. Разбира се думите идваха навреме, но в тези времена на взиране беше, когато сърцата и душите ни започнаха да се свързват. Тези времена на взиране прераснаха в едно чудесно интимно взаимоотношение.

Казано е, че когато един мъж и жена живеят заедно няколко години, те започват да си приличат. Е, жена ми и аз не изглеждаме еднакво физически, но ние споделяме една обща цел. Теологиите ни са еднакви и ние мислим еднакво по много въпроси. Научили сме се как би реагирал другият по определени въпроси и обстоятелства, които идват в ежедневния живот.

По време на едно семейно събиране преди няколко години моята леля Беки организира една игра за семейни двойки. Правилата на играта бяха много подобни на старата игра „Младоженци“, която вървеше преди няколко години. Всеки партньор трябваше да отговаря на много въпроси по начина, по който смята, че партньорът му ще отговори. Повечето от въпросите бяха прости- като любим цвят, любим спорт. Някои бяха малко по-трудни. Когато резултатът беше равен, Рене (моята съпруга) и аз отговаряхме на всеки въпрос правилно. Дори двойките, които бяха семейни по-дълго време от нас, не можеха да отговарят правилно. Всъщност никой не можеше.  Тогава един от моите братовчеди отбеляза: „Вие хора, прекарвате твърде много време заедно“.

Човекът е създаден за поклонение. Въпросът е: „Кой ще бъде предметът на поклонение на човека?“ В своята книга „Нека да се покланяме“ Джъдсън Корнуол заявява: „Но докато човекът е покланящо се същество, той се нуждае от водителство в избора на предмета на своето поклонение. Защото човекът чрез поклонението се уподобява на моралния характер на предмета, на който се покланя, като стандарт на съвършенство“. Павел написа във 2 Коринтяни 3:18: Но ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало славата на Господа, се променяме в същия образ от слава в слава, като от Духа на Господа.

Корнуол продължава, за да сподели, че историята е доказала, че човекът се оприличава на обекта, на който се покланя. Скитите, които победили римската империя, са добър пример. Техните върховни богове били кръвожадни и жестоки богове-герои. Те вярвали, че един от техните богове-герои се самоубил, след като избил голяма част от човешката раса. Затова тези, които не били убити в битка, често се предавали на самоубийствен страх, че да умрат от естествена смърт, ще ги изключи от благосклонността на Валхала, техния бог.

Друг пример може да се открие в дните на Павел в града Коринт. Коринтяните се покланяли на богинята Венера, наречена Афродита от гърците. Тя била позната като богинята на любовта, но би трябвало да я наричат богиня на похотта, на която те да се покланят . Най-посветените хора в храма на Венера били проститутките, които се освещавали за нейното поклонение.

Псалмистът разбирал понятието да станеш като предмета на своето поклонение.

Техните идоли са сребро и злато, произведение на човешки ръце. Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; нос имат, но не миришат; ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; и не издават звук от гърлото си. Онези, които ги правят, ще станат като тях — всеки, който се уповава на тях. (Псалм 115:4-8)

Трансформирането идва, когато прекарваме време в Божието присъствие, слушайки и внимавайки на Неговите думи, и покланяйки се на личността Му. Да цитирам Джъдсън Корнуол: „Да стане съобразен с образа на предмета, на който се покланя, трябва да бъде крайното желание на поклонника“. Когато прекарваме време, взирайки се в Божия образ, нашият характер става съобразен с Неговия характер. Колкото повече време прекарваме в Неговото присъствие, толкова повече сме трансформирани в Неговия образ. Бог ни е предопределил да изглеждаме като Него. Въпреки че поклонението е за Бог и това е целта сама по себе си, трансформацията е важна полза от поклонението. Би било чудесно, ако другите, забелязвайки характера ни, казват за нас и за Бог: „Вие хора, сте прекарали твърде много време заедно“.

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови