Поклонението е любовно нещо

от Стив Пруит

В своето евангелие Лука записва една история на жена, която не се е срамувала да покаже своята обич към Исус.

Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея, и седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при краката Му, и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото. А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. А Исус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече? В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди. И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си. Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл. Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми. Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби. И й каза: Прощават ти се греховете. А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава? Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир. (Лука 7:36-50)

Преди да разгледаме действието на любов, която тази жена изсипа изобилно върху Исус, нека да погледнем пасивността на Симон фарисея.

Исус, в определена степен, смъмри Симон за неговото пропускане на три неща – за това, че не уми краката Му, за това, че не Го целуна, и затова, че не помаза главата Му. Юдеите в онези дни не носеха обувки като нас днес. Техните обувки представляваха един сандал, който беше пристегнат с каишки около крака и глезена. Когато в дома е влизал гост, било е обичайно за тях да си свалят обувките и домакинът е имал един слуга, който е измивал краката на гостите, тъй като те са били изложени на външни замърсявания. Това би било особено необходимо, преди те да се хранят, както ще видим по-късно. Второ, Симон не посрещна Исус с целувка. Целувката е била символът на любов и общоприет поздрав, използван между юдеите. И трето, Симон не помаза главата на Исус с масло, което също било показване на любезност от домакина към неговите гости. Симон, следователно, пренебрегна всички любезности, които трябваше да покаже към Исус.

Когато Исус и тези, които бяха с Него, полегнаха до масата, за да ядат, една жена влезе в къщата и застана зад Исус при масата, мокрейки краката Му със сълзите си и бършейки ги с косата си. Това беше възможно, понеже юдеите полягаха на едни кушетки на една страна, докато ядяха. Коленете им бяха свити, за да има повече място, и краката им бяха зад тях, като това правеше лесно да бъдат достигнати. Това също беше една от причините да бъде необходимо да си мият краката преди храна.

Името на жената не е споменато в разказа на Лука, обаче ние знаем, че Симон я считаше за грешница и чувстваше, че докосването й до Исус беше неправилно. Може би Симон я познаваше поради репутацията й или поради факта, че беше пуснала косата си, за да измие краката на Исус. Обичаят за жените в онези дни беше да носят косите си вързани и главите си покрити. Единственият случай, когато жена би оставила косата си пусната, беше насаме в своята спалня със съпруга си или в случай на проституиране, когато тя изкарваше прехраната си. И в двата случая ние знаем, че преценката на Исус за жената и преценката на Симон бяха напълно различни.

Докато жената плачеше при краката на Исус и ги бършеше с косата си, тя също многократно ги целуваше. Според думите на Исус тя не спря да целува краката Му. В смирение тя сниши себе си, за да покаже любовта и привързаността си към Исус, които Симон не успя да покаже. Тя също така помаза краката на Исус с ароматен мехлем. Мехлемът, който тя използва, вероятно не беше някой скъп мехлем за разлика от маслото, използвано за помазване на главата на гостите. Маслото, използвано за гостите, беше направено от сладко масло или маслинено масло, което издаваше ароматна миризма и заглаждаше косата. Мехлемът, използван от жената, най-вероятно е съдържал различни масла, което го е правило по-ценен. Исус направи разлика, като каза на Симон: „Ти дори не Ме помаза с обикновено масло, а тази жена помаза краката ми с мехлем, който е много по-ценен“. Вероятно жената е придобила този ценен мехлем в процеса на припечелване на своята прехрана. По този начин тя изля върху краката на Исус всичко, което имаше, за да покаже своята благодарност; всичко, което беше на нейно разположение.

Защо трябваше да има такова щедро изразяване на обич? Исус обясни това на Симон, като използва една притча. Причината беше, защото тя обичаше много. А причината, поради която тя обичаше много, беше, защото й беше простено много. Симон дори не осъзнаваше, че имаше нужда от прошка, обаче, тази жена изля щедро своята любов върху Исус, не в отговор на някаква заповед, а от сърце, което преливаше с благодарност за прошката, която тя беше получила. И тя не се интересуваше от това, което другите, които седяха на масата, си мислеха за нея.

Това себепожертвувателно действие на любов на жената беше доказателство, че нейните грехове бяха простени. Не трябва ли ние като християни да обсипваме Исус със същото изразяване на обич? На нас не ни ли е било простено много? Както длъжниците в притчата на Исус, които не можеха да обичат лихваря, докато той не им опрости дълга, ние също не можехме да обичаме Бог, докато не бяхме простени. Сега, бивайки простени, изглежда, че естественият отклик трябва да е изливане на обич върху Този, Който ни е простил толкова много.

Бог трябва да бъде обичан и обожаван заради това, което е, а не просто заради това, което е направил за нас. Обаче, правилно е да показваме нашата обич към Него заради добротата, която е показал към нас. Няма такова изразяване на нашата обич към Него, което да отива по-далеч от това, което Той заслужава, дори до степента да дадем живота си (Римляни 12:1).

Не е ли Исус по-ценен за нас от самия ни живот? Готови ли сме да покажем нашата обич към Него, за да докажем, че Той я заслужава?

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови