Пет ключа за поклонение, които донасят небето

Поклонението на нашия Спасител, Исус Христос, е основно за живеенето на един изпълнен с вяра, воден от Духа християнски живот. Има много методи на поклонение, планове и стилове, които варират в различните култури и географски граници.

Господ се наслаждава на разнообразието на искреното поклонение, когато е изразявано чрез Святия Дух и в истина. Поклонението трябва да бъде начин на живот и с много аспекти на изразяване.

Някои лидери на хваление твърдят, че определен стил на поклонение е единственият правилен начин за поклонение на Господ но това е едно ограничено виждане на Неговите неизчерпаеми богатства. Музиката и песента са начини, по които можем да хвалим Божието име, но Словото казва, че можем да се покланяме на Бог с празнуване (Псалм 22:29) и с жертви и приноси (Исая 19:21) наред с другите изразни средства.

Без значение от метода, действието на поклонение трябва да бъде в дух и в истина – от нашето разумно съзнание и в съгласие с останалата част от живота ни (Йоан 4:24). Не е необходимо да бъдем страхотни певци или музиканти, за да се покланяме на Бог. Но трябва да бъдем в лично взаимоотношение с Него и да живеем с истината за Неговото величие, отразявана през всичко, което ставаме, и всичко, което правим.

Аз съм живяла под тежестта на много вредни етикети в моя живот. Но имам копнеж в мен небесният Цар да ми лепне етикет, заедно с Мария от Витания, на „екстравагантен поклонник“ (Йоан 12:3).

Екстравагантното поклонение не се постига по преки пътища. Аз съм опитвала преки пътища, за да се покланям, и съм се опитвала да правя нещата по моя начин, но завърших разочарована и още по-далеч от моята цел.

Поклонението включва пълното предаване на Господ. То не е нито ритуална дейност, нито музикантска емоция. То отразява самопожертвователната щедрост на Христос.

Поклонението е придвижване на нашите сърца, нашите мисли и нашата воля към Божието сърце, мисли и воля. За да практикувате екстравагантно поклонение, ще трябва да станете добри в това да казвате: „Полагам живота си“.

Жертвеното поклонение е угодно на Бог

В Стария завет Ной беше екстравагантен поклонник. Битие 8:20-21 разказва за това, как той построи олтар на Господ след потопа и пожертва приноси на него.

Ной току-що беше станал свидетел на удавянето на цялото човечество, спасявайки себе си и семейството си. Все пак той все още беше покорен на Божията наредба да принася жертва на хвала, когато отново бяха на суша.

Когато Господ помириса приятния аромат от жертвата на Ной, Той ни даде едно заветно обещание, че никога повече няма да унищожи всяко живо създание поради един човек, който принесе екстравагантно, свръх щедро поклонение в покорство на Божията заповед. Ной живееше в екстремни обстоятелства, но пак хвалеше Бог посред тях.

По същия начин, когато Бог изпитваше Авраам, Той каза: „Вземи сина си, едничкия си син, Исаак, когото обичаш, и отиди в областта Мория. Принеси го в жертва като всеизгаряне на една от планините, за която ще ти кажа“ (Битие 22:2).

Авраам построи олтара и след това върза сина си и го сложи на него. Но когато взе ножа, за да убие скъпоценното си момче, „Ангелът на Господ извика към него от небето: ‘Аврааме! Аврааме!’

‘Ето ме’, отговори той.

‘Не слагай ръка върху момчето’, каза ангелът. ‘Не му прави нищо. Сега знам, че се страхуваш от Бог, защото не задържа от Мене сина си, едничкия си син’“ (ст. 11-12).

Авраам беше краен в своето действие на поклонение. Той беше подготвен да даде на Господ нещото, което обичаше най-много.

Давид искаше да принесе жертва на Господ, за да спре мора върху Господните хора. Така че той помоли Орна да му продаде място на гумното си, където да построи олтар (1 Летописи 21:18-22).

Орна искаше да даде пространството и добитъка, необходим за жертвата на Давид, безплатно. Но Давид каза: „Не, настоявам да платя пълната цена. Няма да взема за Господ това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне, което не ми струва нищо“ (ст. 23-24).

Когато Павел и Сила бяха в затвор, въпреки че бяха бити за това, че проповядват евангелието, и сега краката им бяха оковани, те се молеха и пееха на Бог. Изведнъж, докато се покланяха, едно силно земетресение отвори вратите на затвора.

Мислейки си, че затворниците са избягали, тъмничарят беше толкова смутен, че щеше да се убие, но Павел и Сила го спряха и го доведоха до спасение, преди да бъдат освободени. Бог свръхестествено ги избави от този затвор (Деяния 16:23-39).

През цялата Библия винаги когато някой демонстрира екстравагантно поклонение, Бог реагира с екстравагантно благословение. Какво прави поклонението екстравагантно? То трябва и да  струва нещо.

Поклонението е действие на покорна вяра, дори когато обстоятелствата предлагат възможности за страх. То също е живот на екстравагантна любов към Бог. Поклонението, любовта и покорството са свързани заедно.

Когато търсите първо Божието царство и се покорявате на Божия Дух, Той ви призовава към по-дълбоко познаване на Него. Първата заповед е да обичаш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, и с всичкият си ум (Йоан 14:21-24; Матей 22:37).

Давид се молеше: „Дай ми неразделено сърце, за да се страхувам от името Ти“ (Псалм 86:11). Направете това ваша молитва, докато служите на Бог страстно с живота си. Това ще направи благословенията на небето да се излеят върху вашия свят.

Любовта изразява поклонение

Да бъдеш поклонник е да се влюбиш в Бог, Автора на любовта, и да приемеш любовта, която Той има към теб. Бог ти е дал Словото Си като едно живо любовно писмо, което съдържа всичко, през което някога ще трябва да минеш в този живот и след това.

Многото песни, които съм написала, за да изразя любовта си към Бог, не се доближават до това, което се опитвам да кажа. Но аз мога да демонстрирам любовта си към Бог, като живея своята част от Великото поръчение и нося Автора на любовта на нашата умираща от глад за любов планета. Мога да реша да обичам другите, както Той обича.

Когато се спасих, аз плачех и плачех в Божието присъствие. Сълзи на благодарност течаха лесно, когато Той възстанови моето сърце и ме изпълни с безусловната Си любов. Сега всичко, което искам да правя, е да пея за Неговата страхотна, изцеляваща любов завинаги.

Едно от най-големите предизвикателства в живота за ума и душата е просто да приемете Божията любов за вас като дар. Това е най-голямата безусловност в живота ви.

Йоан 3:16 заявява: „Защото Бог толкова силно възлюби и скъпо оцени света, че даде единородния Си Син“ (AMP). Понеже Неговата любов е в сърцата ни, ние имаме силата да обичаме другите (1 Йоан 4:7-13).

Обичането на другите е действие на поклонение спрямо Автора на любовта. Но докато не познаете от личен опит кой е Бог, вие никога няма да познаете дълбочината на Неговата любов към вас. И докато не знаете, че сте обичани, никога не можете да обичате другите, както обичате себе си (Матей 22:39).

Знайте своята стойност за Бог

Много хора, включително аз самата, са се борили с несигурност, недостатъчност и заплашване. Трудно е да носим тежестта на малоценността в нашето време за поклонение.

Поклонението е време да се фокусираме на това, кой е Бог. То е време да се наслаждаваме на страхотната власт и помазание, които Той поставя върху Своите хора, които идват в присъствието Му с хвала. Понякога врагът работи много усилено, за да ни пречи да се покланяме свободно, но понякога просто ни липсва дисциплина в мисловния живот.

Ако четем Словото и държим Божията истина в сърцата си, ние ще фокусираме вниманието си на Неговото величие и на ценността, която Той поставя върху нас. Бог вижда всичките ни недостатъци през кръвта на Христос. Поради Исус нашият небесен Баща ни вижда точно както вижда Сина Си – красиви и съвършени.

Бог ни гледа точно както един любящ родител гледа децата си. Моите три дъщери могат да бъдат непослушни, но аз ги гледам и си мисля, че са съвършени.

Без да се извинявам, аз си мисля, че те са великолепни. Това е сърцето на родителя. Колко повече Бог ни гледа и казва: „О, те са моите скъпоценни, възлюбени деца“.

Когато разберете кои сте в Христос, една почивка влиза в душата ви, която не може да съществува заедно с боричканията и борбите. Точно както тъмнината не може да съществува заедно със светлината, борбата за одобрение не съществува заедно с увереността в Неговата благодат. А кои сте в Христос, означава повече от това, какво правите.

Аз бях момичето, което „имаше най-малка вероятност за успех“. Но моето бъдеще никога не зависеше от мнението на някой друг за моите способности.

Аз съм свидетелство за Божията благодат. Най-малкото, което можем да направим, е да се предадем на Бог и да Му позволим да ни покаже великите неща, които Той може да направи чрез нашите предадени сърца и ръце.

Ние сме създадени с божествената цел да имаме Исус за център на нашето съществуване. Създадени сме да Му се покланяме във всичко, което правим (Евреи 10:19-23).

Чрез поклонение ние поставяме Христос като краеъгълния камък в живота ни и силата, до която имаме достъп в Неговото присъствие, е реална. Той копнее да се приближим повече до Него.

Бог е очистил ръцете ни и ги е направил чисти, за да можем да стоим в Неговото присъствие. Ние можем да продължаваме да хвалим нашия мощен Господ – да пеем, да пляскаме, да танцуваме, да празнуваме, да се потапяме в Неговото присъствие и да бъдем завладявани от благодатта Му.

Принесете Му сърцето си

Едно нещо, което може да ни спре да бъдем истински поклонници, е чувството, че нямаме нищо, което да принесем на Бог. Чувството на празни ръце с нищо, което да допринесем за взаимоотношението с Бог, може да ни спре да се гмурнем смело в поклонение.

Бог казва: „Аз не се нуждая от твоя талант. Не се нуждая от твоя дар. Не искам нищо от това, което можеш да направиш. Просто искам теб. Искам сърцето ти“.

Бог не иска това, което ще бъдете, или това, което бихте желали да бъдете. Той иска всичко, което сте днес. Когато Му се покланяме, Той е издигнат, а нашите проблеми изсъхват в Неговото присъствие. Всичко относно нас – доброто, лошото и ужасното – се снижава, когато се фокусираме на Него.

Принесете себе си на Бог в поклонение. Нека тази експлозия на вяра да ви подтикне да хвалите Неговото име и да представите вниманието си, за да Го благословите. Чрез поклонение, любов и покорство, вие ще благославяте Бог, понеже Той гледа през всичките неща на живота и вижда направо в сърцето.

Дарлин Чех е част от тима за хваление в църквата Хилсонг от 1986 година и е съ-производител на най-успешните албуми на Хилсонг Мюзик Австралия.

Превод: Емил Енчев

Редакция: Севдалина и Христо Христови