Имитиране на поклонническия живот на Исус

От Дон Потър

22.05.04

В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух, и каза: Благодаря Ти, Татко, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Татко, защото така Ти се видя угодно. (Лука 10:21)

Първия път когато прочетох Лука 10:21 аз преминах през думата ”зарадва се” като че ли разбирах какво наистина означаваше. Тогава един ден, докато се опитвах да разбера гръцките думи за радване, аз открих истинското значение на това, което Исус беше направил в Духа.

Гръцката дума, “агалиао” е използвана когато се говори за начина, по който Исус се радваше в Духа. Агалиао означава “да скачаш; да ликуваш, скачайки от радост, да показваш радост чрез скачане и подскачане обозначаващо прекомерна или възторжена радост и наслада.” Въпреки че не можех да имам истинската картина в ума си за това как може да е изглеждало това нещо за Неговите ученици, аз се наслаждавах в мисълта за моя Господ скачащ от радост.

Надявам се да не обидя никой, който чувства, че това отива твърде далеч от писанието. Рисуване на картина на Божият Агнец действащ като дете, докато се върти, може да има вреден ефект за някои. Уверявам ви, че моята цел е да пръсна някаква светлина за идеята на радване пред Господа с цялата ни сила, както правеше Давид, както правеше Исус, и както Самият Бог прави за Своите хора.

ИСУС ИМИТИРА СВОЯ БАЩА

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Баща Му; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Бащата люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие. (Йоан 5:19-20)

Когато Исус скачаше от радост, Той правеше само това, което виждаше Неговия Баща да прави. Ние трябва да се чудим, или да бъдем шокирани както гръцкия определя чуденето, от това, което Исус виждайки прави. Исус вършеше невероятни чудеса докато ходеше по земята, но нищо не можеше да бъде по-чудесно за гледане, от това Спасителя да скача от радост, радвайки се на това, че Баща Му Му се радва.

Бог използва пророк Софоний за да изрази Себе Си относно Своите хора. Неговото изразяване доста прилича като това на Исус в Лука 10:21.

Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни. (Софония 3:17)

Еврейската дума за радост използвана тука е “суус.” Тя означава, “да бъда весел; радостен, много щастлив; да правя веселие; да се наслаждавам на някого.” Създателя на вселената е радостен и може да се наслаждава на Своите хора. Ако Божият гняв е голям, защо и радостта Му да не е голяма?

Аз вярвам, че пророческите думи в Софония 3:17 са извършени в Лука 10:21. Исус посред Своите хора, ще ги спаси, и ще се радва за тях, докато Си почива в любовта Си и пее за тях. Както Исус имитира Своя Баща, ние трябва да имитираме Него. Изобилната радост е част от наследството.

Софония 3:17 също споменава, че Бог пее. Еврейската дум “Ринах” е използвана за пеене. Тя означава, “скърцане, викане от радост, да се издава рязък, пронизващ звук, веселие, прокламиране, радост, викане, триумфиращо пеене.” В Псалм 67:4 псалмиста казва “Нека да се веселят народите и да пеят от радост.” Народите означава останалата част от света извън Израел. Пея е еврейската дума “Ранан” или “Ринах.” Това означава, че ние трябва да сияем и да правим рязък, пронизващ радостен звук. (Това означава радостен шум.)

Знам, че ще бъде трудно да си представим точно как ще звучи когато Бог пее, но това ни дава някаква престава за това какво може да бъде. Неговото пеене е пълно с радост и триумфиращи викове. Ако Той може да изговори дневната светлина в съществуване, представете си какъв е викът Му от радост.

ПРИЧИНИ ЗА РАДОСТ

В Лука 10:18 се казва, че Исус виждаше Сатана да пада от небето като светкавица. Исус не се радваше за тази гледка, нито пък се радваше когато даде на учениците власт над змиите и власт над цялата сила на врага. Той се радваше на факта, че Неговия Баща беше скрил тази мъдрост от благоразумните и я беше дал на бебетата.

Въпреки че Исус е Бог, направен в плът, Той все пак беше човек. Като човек Той беше вън от Себе Си от радост когато осъзнаваше мъдростта на Божиите пътища. Той ще бъде точно толкова пълен с радост когато ние осъзнаем мъдростта на Божиите отношения в нашия живот. Божият вик на победа не е за Него, но за нас. Бог наистина е за Неговите хора.

ИСУС БЕШЕ ХВАЛЕН ПРЕДИ ДА БЕШЕ РОДЕН

И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Святия Дух.  (Лука 1:41)

Йоан Кръстител скачаше от радост докато все още беше в утробата на Елисавета. В резултат на това, тя беше изпълнена със Святия Дух. Ако ние не се страхуваме да показваме радостта, която идва от нашата среща с Исус, другите ще бъдат спасени и изпълнени със Святия Дух в резултат от тази радост. (вижте Псалм 40:3) има по-голяма сила отколкото знаем, в чистата радост от познаването на Господа.

И Мария каза, величае душата ми Господа, и зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. (Лука 1:46-47)

Мария мислеше, че трябва да изпее тези думи на Господа. Думата “зарадва се” е същата дума използвана когато се говори как Исус хвалеше Бога, в Лк.10:21. Агалиао означаваща да скачам. Духът на Мария скачаше от радост докато тя ходеше във волята на Бог.

Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, – злато, ливан и смирна. (Матей 2:10-11)

Както цар Давид, тези царе се радваха с превъзходна голяма радост когато видяха Избавителя. В тяхната култура, падането, или поклонението, беше действие на дълбока почит. Те пророчески направиха това, което останалите царе на света един ден ще направят. (вижте Псалм 86:9 и 110:1) Голяма радост и поклонение винаги ще предхождат Исус.

И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. (Лука 2:13-14)

Хвалението на Исус започна преди Той да беше роден с Елисавета и Мария. После царете се наведоха пред Него и се поклониха на новороденото. И изведнъж множество небесно войнство дойде хвалейки славата на Бог във висините. Винаги е имало много вълнение около Исус. Аз вярвам, че Неговото присъствие изисква това.

ТЪРСЕНЕ НА ХВАЛЕНИЕ ОТ ЧОВЕК

Едно нещо, за което можем да бъдем сигурни относно живота на Исус на земята е, че Той никога не търсеше хвалението на човек. Той никога не Си мислеше, че е важно да спечели одобрението на хората за да изпълни Своята съдба. Това не винаги е така с нас. Ние се борим за да спечелим приемане от другите и считаме тяхната реакция като мярка за нашия растеж.

Защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога. (Йоан 12:43)

Йоан използва гръцката дума “докса” за думата “похвала.” В класическия гръцки докса означава; “мнение, преценка, предположение, очакване.” Когато говори за първенците, които тайно вярвали в Исус, Йоан пише, че те обичали човешкото одобрение, мнение или очакване от тях повече от Божието, така че те продължавали да крият своята вяра.

Тези първенци, които имаха власт и сила, се страхуваха да не бъдат изгонени от синагогата. Някак си похвалата и доброто мнение на фарисеите беше по-важно за тях от одобрението на Бог.

Това може да послужи като предупреждение за всички нас. Фарисеите не започнаха своето служене на Бог като “рожби на ехидни,” както Исус ги нарече. (Мт.3:7) Те имаха добри намерения точно както нас.

БЕЛЕЖКА: Беше интересно за мен да открия, че фарисеите бяха основно само-назначени. Няма никаква история за това откъде идват или от кое племе на Израел произлизат. Споменато е за тях през 160-140 г. пр. Хр. Те идват на власт през около 76 г. пр. Хр. и променят идеята,че Юдаизма е религия в закон. Тълкуванието на Закона било тяхното изучаване. Те били основателите на двойно прегръщане на закона: писаният и устният. Те вярвали, че пътя до Бог е чрез закона. Те се противопоставяли на Исус защото Той отхвърлял поученията на устния закон.

Понякога най-големите превозвачи на религиозния дух са само-назначени хора – тези, които се опитват да посрещнат нуждите, които те вярват, че съществуват. Фарисеите знаеха, че Израел се нуждаеше от Бог, и те определиха те да бъдат начина това да се случи. Идеята за това, от което църквата се нуждае и как да стане е жива днес. Няма значение как го гравирате, това е религиозният дух. Хвалебствените лидери и музикантите могат често да носят своя товар и никога да не знаят, че това е предназначено за ходатайство. Единствено Бог посреща нуждите на Своите хора.

БОГ УСЪВЪРШЕНСТВА ХВАЛЕНИЕТО

Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: – „Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?“ (Матей 21:16)

Аз мисля, че е интересно, че Господ използва думата “бебета” когато говори за хваленията, които Той усъвършенства. Гръцката дума “Непиос” означава: “пеленаче, или дете, което все още не може да говори ясно.” “Катаризо” е използвана за думата “усъвършенствам,” което означава: “да поставя нещо в неговата правилна позиция, да се развие на пълно, да го довърша.”

Парарафразирайки Матей 21:16, може да се прочете, “Истинската хвала може да бъде поставена на правилното си място и завършена единствено от Бог, чрез устата на тези с детско упование.” Ако аз се опитвам да усъвършенствам собствената си хвала, аз изваждам Бог от тази задача.

ХВАЛЕНИЕТО Е СИЛА

Интересно е в тези писания да се сравни разликата между Псалм 8:2 и Мт.21:16. Исус тълкува значението на Псалм 8 в Мт.21.

Из устата на младенците и сучещите укрепил Си сила поради противниците Си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят. (Псалм 8:2)

А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: – „Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?“ (Матей 21:16)

Исус тълкува Псалм 8 за нас. ХВАЛЕНИЕТО е СИЛА. Наредената сила е напълно зряла хвала. Това е хвалата, която кара враговете на Бог да млъкнат. Хвалението е оръжието за да накараме да млъкне гласът на мъчението идващ срещу нас. Обвинителят не може да стои докато нечий глас вика хваленията на Бог.

Въпреки че няма много писания, които описват Исус да хвали Татко, Лука 10 със сигурност ни дава прозрение за това какви са били Неговите чувства относно хвалението. През цялото това време Той е отивал сам да се моли, и със сигурност трябва да е имал някакво време на хваление в това. Това, което се случва насаме с Господа е най-важният живот на поклонение, който някога ще имаме. Това, което се случваше с Исус в Неговото лично време беше изявено в Неговия изблик на радост към Неговия баща.

СПОНТАННО ИЗРАЗЯВАНЕ

А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осанна на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осанна във висините!(Матей 21:8-9)

Това беше най-знаменитата хвалебствена служба в историята. Исус влизаше триумфално в Ерусалим, и хората започнаха да се събират. Когато те викаха Осанна, те всъщност казваха, “спаси, молим се.” Корена на тази дума е в еврейската дума, означаваща “вик за помощ.” Думата Осанна някак си е променена и по-късно е използвана като дума за хвала, но този ден хората викаха за техния Избавител.

Този вик беше взет от Псалм 118, който се четеше на Празника на Скиниите. Осанна се викаше на последния ден на Празника. Това направи това още по-дразнещо за фарисеите, тъй като това хваление беше запазено за Бог на Святите Празници. Въпреки че това беше традиционно хваление, това не беше традиционно разсъждение да има служби на викане по улиците. Хората спонтанно започнаха да се покланят при идването на Исус, без значение дали наистина разбираха какво се случва или не. Те имаха традиционни неща по спонтанен начин.

Докато фарисеите се чудеха за какво беше целият шум, Исус приемаше дължимата Му хвала. Не знам дали жителите на Ерусалим наистина знаеха значимостта на това, което правеха или не. Знаем ли ние значимостта на това, което се случва по време на поклонение в църква? Има неща, които се случват в Духа, които нашият логически ум няма да разбере. Ние сме изправени пред избор всеки път когато се събираме за да се покланяме на Бог. Ще бъдем ли хората викащи по улиците, “спаси, молим се,” или фарисеите отхвърлящи това, което не искаха да разберат?

ЕМОЦИОНАЛИЗЪМ

А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осанна на Давидовия Син! Възнегодуваха. (Матей 21:15)

В Матей 21:8 множеството хвърляше дрехите си по пътя и викаше хвала. Те бяха извън града. В ст.15 се казва, че децата бяха в храма викайки и казвайки Осанна.

Винаги когато видя дете да вика аз искам да видя какъв е проблема. Аз приемам, че викането означава, че има проблем. Когато фарисеите видяха децата да викат и хората да дават хвалението на Исус, което се правеше само на Празника на Йехова, те бяха не само ревниви в отговор на това, но бяха отблъснати от това, което те смятаха за свръх-емоционалната реакция на всеки, който сега проявяваше себе си в това детско викане. Те никога не видяха, че това беше истински отклик – действие на Свято хваление на Спасителя.

Колко пъти вие сте мислили, че някои хора са ставали твърде емоционални за вашия вкус по време на публична хвалебствена служба? Аз знам, че съм мислил така. Обаче, ако Бог усъвършенства хвалението в устата на бебетата, тогава ние ще трябва да очакваме емоционализъм понякога – викане понякога, смях, танцуване и може би други форми, за които Давид е говорил в псалмите, такива като треперене, което означава силно тресене. (вижте Псалм 2:11)

Неотдавна бях предупреден от Господа да спра да наблюдавам как се покланят хората. Имало е времена когато да гледам някой как се покланя ме е вдъхновявало. Сега има повече разсеяности относно хвалението отколкото някога преди. Врагът работи извънредно за да сложи очите ни на всичко друго освен на Исус. Да стоим фокусирани на Господа става все по и по-важно, както и по-трудно.

ЦИТИРАНЕ

Следват два цитата от двама човека, които имат подобно мнение за това, което песента на хвала и пророчеството имат като общо.

“Не е вероятно, тогава, че Павел говори за ‘псалми вдъхновени от Духа…’ ако е замислил отнасянето да бъде към заемането от традиционните оди от книгата с химните на Юдейския Псалтир. Композиции, които са спонтанно ‘вдъхновени’ и създадени на момента е много по-вероятно да са разглеждания предмет…” (Ралф Мартин)

“Пеенето на химни било развито в църквата от първи век от сектата на Терапеутите. Описанието на техните събрания е някои да се изправи и да пее химн на Бог, или някой нов, който той е композирал, или някой стар, който е бил композиран по-рано. Другите следвали един по един в подходящ ред. На вечерните събрания мъжете и жените били разделени в началото; и пеели химни, понякога антифонно, и често съпровождали химните с ритмични движения. ‘После божествено вдъхновени, мъжете и жените заедно, ставали един хор, пеещ химни на благодарност на Спасителя Бог.’” (Фило)     

Превод: Емил Енчев