от Стив Пруит

Аз водя поклонение в малки групи и общи събрания от много години. Никой не обича да води поклонение повече от мен. Увличането, което идва, когато бандата започне да свири и публиката започне да откликва, може да се опише  от тези, които са го преживели. Докато водя поклонение в малки групи, аз съм виждал подове на бърлоги и на дневни стаи да са покрити с хора, проснати по лицата си в Божието присъствие. В много случаи вярвам, че може да сме пели Мария има малко агънце и Бог се е появявал.

В общи събрания съм виждал хора да танцуват, да викат и да пляскат с ръце, докато в  същото време други са коленичели, навеждали са се и са плачели. В някои случаи хората са бивали физически изцелявани, а някои са се спасявали по време на служби на поклонение (песен). Виждал съм олтари, претъпкани от хора, покайващи се за грях, оправящи нередностите и биващи освежавани и изпълвани със Святия Дух. (Мога да вмъкна тук, че тази музика и пеене сами по себе си не могат да спасят никого; но евангелието може (Римляни 1:16).

Колкото и чудесни да са били тези преживявания, аз стигнах до разбирането, че преживяванията сами по себе си не са източникът на поклонение; те са приливът на поклонението. Толкова е лесно да се покланяме на нашето хваление и да хвалим нашето поклонение. Понеже музиката е един универсален език, ние можем да се уловим да се покланяме на музиката вместо на Бог. Понеже ние се наслаждаваме да виждаме хората да са докоснати от Бог, ние можем да се уловим да се покланяме на преживяванията, които понякога съпровождат Божието присъствие.

Целта на нашето поклонение, обаче, не е да преживеем Божията ръка, тя е да видим Божието лице. Поклонението е за Бог! Той е Този, Който дава и получава поклонението. Всяко истинско поклонение има Бог в своя център. То е изцяло за Него. Докато се наслаждавах на закуската с един стар приятел, който е пастор, той попита дали проявявам интерес да работи с групата за хваление в неговата църка. Той чувстваше, че има някои пречки, които не даваха възможност на хвалебния тим да достигне до пълния си потенциал. Аз трябваше да поучавам и да работя с музиката.

Не говорихме дълго, преди да осъзная причината, поради която той искаше да дойда. „Когато поклонението е добро, то отваря хората да чуят словото. Аз проповядвам по-добре, когато поклонението е добро“- каза той. Когато споменах, че поклонението не е, за да му помогне да проповядва по-добре, той беше видимо засегнат.

Ние сме толкова погълнати от това, което ни задоволява, че пропускаме истинската причина за поклонението. Преди всичко ние сме родени с природа с егоизъм в центъра. Ние израстваме в общество, което ни казва да се подобряваме. Холивуд и медията постоянно работят, за да ни убеждават да си угаждаме. Дори избираме църквата, която посещаваме, въз основа на това, какво ще ни предложи тя, а не въз основа на това, как можем да служим на хората.

1 Коринтяни 6:20: Защото бяхте купени с цена; затова прославете Бога с тялото си и в духа си, който принадлежи на Бога. Нищо в нашия живот няма нищо общо с нас. И светията и грешникът са купени с кръвта на Исус и не принадлежим на себе си. Ако животът ни не е съсредоточен около нас, колко повече не трябва да е върху поклонението ни. Въпреки че ние силно се облагодетелстваме от изразяването на нашето поклонение и трябва да получаваме наслада от него, главната цел на поклонението не е да ни направи да се чувстваме по-добре. То е да прослави Бог. поклонението има един дневен ред; БОГ.

 

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови