Бил съм питан от много хвалебствени лидери и музиканти от различни църкви как могат да постигнат повече свобода по време на хвалението в техните събрания. „Повече свобода” обикновено означава да свирят по-дълго, да свирят това, което те чувстват, че трябва да се свири, да пророкуват с песен или да свирят инструментално, когато са водени от Духа и т. н. Това е добър въпрос, защото във 2 Коринтяни ни се казва, че „Господ е Духът; и където е Духът на Господа, там е свобода” (3:17 NAS).

Ако искаме Святият Дух да бъде в нашите хвалебствени служби, трябва да има свобода, но всяка истинска свобода има граници и се спечелва чрез нашата зрялост и достатъчна отговорност да я използваме правилно. Искам да се обърна към този въпрос като разкажа една история. Когато дойдох за първи път на пророческа конференция в MorningStar, Леонард Джоунс, един от лидерите на хваление, ме помоли да водя хвалението на една сесия. Аз току-що бях срещнал Леонард и това беше едва третият път, в който бях с Рик Джойнър. Точно преди да започне сесията, Рик дойде при бандата и каза твърдо, „Хвалението е 30 минути, не 31.” Настана тишина за няколко минути, когато някои от музикантите извъртяха главите си, объркани и чудещи се какво ли си мисля като новодошъл. Аз бях малко облекчен в началото, защото знаех, че бандата беше репетирала само две от моите песни. Обаче, нещо започна да се надига в мен, чувство, което ми беше познато. Това беше гордост. Ще са необходими много страници, за да обясня как Господ се е справял с мен относно властта и покорството.

Като професионален музикант, аз бях издигнат до позицията, където имах пълна свобода да свиря каквото си искам, докато това правеше пари. Също получавах добра сума в награда. Дори в моята църква, където водех хваление и поклонение, аз бях насърчаван от пастира да следвам Духа по най-добрия начин, по който можех. След всички тези, които ми казваха браво, сега се срещах с някого, който не беше впечатлен от моето минало. Аз обуздах езика си и не казах горделивите неща, които мислех. Не осъзнавах, че Господ ме изпитва още веднъж и щях да падна отново, ако и да държа сърцето си право. От опитностите на Рик с хвалебствени банди,  той знаеше, че музикантите понякога свирят с най-големия стремеж и най-висшето желание да ходят в Духа, но с най-ниското ниво на чувствителност. Те често изчерпват събранието с по-малко от средно ниво музикално майсторство. Той чувстваше, че поучението на Словото беше най-важното нещо на тази специфична конференция, която беше посветена на обучаване на тези, които идват да познават гласа на Господа. в това време, и аз бях започнал да вярвам, че истинската музика въобще не беше за църквата, така че се съгласих на 30 минути.

Когато започнахме, аз се надявах в сърцето си, че Святият Дух ще дойде по мощен начин. Аргументите ми зад това бяха да докажа, че Рик грешеше относно музикантите, че не са чувствителни за прекомерно използване на събранието. Това може да бъде наречено „манипулиране на Святия Дух да върши вашата воля.” Духът се движи силно през тази сесия, но аз спрях, напук, точно на 30-та минута. Някои от гост говорителите, които бяха там, по-късно казаха, че тъкмо са щели да получат слово от Господа, когато сме спрели. Друг каза, че получавал велико видение и тъкмо щял да каже нещо, когато музиката спряла, заедно с видението. Угасянето на Духа не беше намерението ми,както  не беше намерението и на Рик, но аз бях изпитан, за да видя дали ще се покоря на властите над мен, дори когато Духът се движи.

В този случай, обаче, покорството на властта беше действително действие на бунт от моя страна. По-късно Господ ми показа, че аз работех за себе си, а не за крайните цели на Бог. Оказа се, че бях прав поради идола, а не поради волята на Бог. Най-доброто нещо за мен щеше да бъде да се съглася за 30-те минути и ревностно да се моля Святият Дух да извърши Своята работа в тази рамка. Духът не може да се угаси толкова лесно, колкото ние си мислим, че може, и Той със сигурност не иска да ни напусне, когато има истинска ревност да Го следваме. Да вярвам, че поставената от Бог власт не беше способна да чува от Духа, както разкрих моята арогантност, беше неверие и бунт.

Гордост

Аз открих, че коренът за борбата между проповедниците и музикантите е гордост, която води до себични амбиции и себеиздигане. Тази гордост не е само от страна на музиканта. Ако не говорим за нея и не се покаем, ще има слабо единство в лидерството на тази църква. Себеиздигането прави егото идол. Бог се справи с този идол, когато той влезе в левитите, които служеха пред Него (вж. Езекиил 44:10-14). Когато лидерите на хваление са пред хората, те често могат да вярват, че имат нещо общо с помазанието, което тече, без да осъзнават, че Духът не е ограничен от нашата слабост повече, отколкото е усилен от силата ни. Вярата и ревностното желание да хвалим, са това, върху което се движи помазанието. Има времена, когато не можем да виждаме ясно в Духа от платформата. Понякога може да има голяма разлика между това, което се усеща от Духа от платформата, и това, което пастирът усеща от гледна точка на събранието.

Знам времена, когато съм чувствал, че нищо не се случва в Духа по време на хваление, но пастирът казва, че това е било най-доброто време, което е преживявал в поклонение. Също знам времена, когато, според мен, помазанието е било велико, но след това откривам, че лидерството е чувствало, като че ли сме били “водачи на душевно състояние,” а не водачи на хваление. Гордостта е единственото нещо, което ще попречи на лидера на хваление да получи такова влагане. Пастирите естествено не са известни с това, че вземат добри музикални решения, но ние трябва да се опитаме да чуем какво казват те наистина, когато изразяват някаква критика. През повечето време, те ще бъдат точни относно духа на въпроса.

Покорство на властта

Евреи 13:17 заявява, „Покорявайте се на тези, които управляват над вас, и им се подчинявайте: защото те бдят за душите ви, тъй като ще дават отчет, за да могат да го направят с радост, а не с въздишане: защото това не е изгодно за вас.” Думата „покорявам” в началото на този стих означава, „да бъда убеден или уверен, да бъда свободен от страх или съмнение” (Стронг). Когато се покоряваме на тези, които имат власт над нас, това носи увереност или свобода от страх. Ако преживявате страх или съмнение относно това, какво чувства лидерството спрямо вас, тогава може да сте в непокорство за нещо. Увереността, която покорството носи, ще успокои и вас, и лидерството. Този мир е това, което ще е необходимо, за да увери един пастир, че той може да насърчи хвалебния лидер да се движи в духовна свобода.

Помнете, че ако хвалението, което водим, е наистина помазано, лидерството ще го разпознае (дори и да е необходимо дълго време) и ще прави това, което те чувстват, че Господ им казва да правят. Ако те не разпознаят нашето величие веднага, може би не сме толкова велики, колкото си мислим, но дори и това да е липса на чувствителност от тяхната страна, ние трябва да се доверим на Господа да изгради Своята църква и да дисциплинира Своето лидерство, ако се нуждае от това. Междувременно, ние не трябва да пропускаме нашата възможност да растем в смирение, защото Бог дава Своята благодат на смирените. Ако растем повече в смирение, Бог ще ни даде повече от Своята благодат и рано или късно, всеки ще разпознае тази благодат.

Лидерство

1 Петрово 5:2-3 казва, „Пасете Божието стадо, което е сред вас, надзиравайте го не по принуда, но с желание; нито за мръсна печалба, но с разположен ум; нито като че господарувате над Божието наследство, но бъдете пример за стадото.” Този стих казва, че лидерството трябва да храни стадото, без да го насилва с цел мръсна печалба или да ги кара да се преструват на покорни. Също се казва да бъдат „пример,” което означава да бъдат модел, стил или подобие, на нещо, което искате някой друг да бъде. С други думи, един лидер трябва да бъде пример за това, което проповядва. Не може да има никакво лицемерно послание в лидерството. Ако сте лидер и желаете да бъдете издигнати в църквата, не можете да очаквате хвалебният лидер да действа по-различно. Спомнете си, Святият Дух заведе Исус в пустинята, докато Сатана Го заведе на върха на църквата (Матей 4:1, 5).

Контрол

Понякога лидерът на хваление ще чувства, че е добра идея да вкара хората в Духа чрез малко побутване в естественото. Това се нарича „водене в душевно състояние” в някои кръгове. Аз предпочитам да го нарека „контрол.” Контролирането на реакцията на другите, докато служим, е труден за разчупване навик. Всеки път, когато се изправяме пред някого, ние учим, или чрез слово, или чрез пример. Думата уча означава „да тека като вода” (т. е. дъжд); граматически /буквално/, да сложа или да хвърля (особено стрела, т. е., да изстрелям); метафорично, да изтъкна (като да насоча пръст).” Няма нищо в тази дефиниция, което да казва, че ние трябва да контролираме как другите приемат това, което правим или казваме.

Ние не можем да контролираме как някой приема това, което правим, и все още да се опитваме да ходим в Духа. Контролирането върху другите и следването на Духа са две противоположни неща. Отново, помазанието ще разчупи хомота, който държи хората да не влязат в Духа. Ако събранието последователно не се движи в Духа, тогава помазанието все още не е достатъчно силно. Единственият път, когато виждам да е използван контрол във връзка с властта в Библията, е в Матей 20:20-21 и 24-25: „Тогава майката на Зеведеевите синове дойде при Него, покланяйки Му се, и искаше нещо определено от Него. И Той й каза, Какво искаш? Тя Му каза, Позволи тези мои двама сина да седнат, единият от дясната ти страна, а другият от лявата ти страна в Твоето царство. А когато десетте чуха това, те възнегодуваха против двамата братя. Но Исус ги извика при Себе Си и каза: Вие знаете, че господарите на езичниците упражняват власт над тях, и тези, които са велики, упражняват власт над тях.

Майката на Зеведеевите синове дойде при Исус, покланяйки се, но тя имаше скрит мотив. Колко пъти сме правили това? Тя искаше нейните деца да имат властта, която римляните имаха над Израел – контролираща власт. Тя вярваше, че властта беше нещо спечелено чрез сила и когато е получена, другите могат да бъдат контролирани. Това е човешкият начин да се печели власт, не Божият. Исус има власт над мен, защото порази моите врагове на грях и смърт на кръста. Моето покорство на тази власт е резултат от любов, благодарност и пълно приемане на Неговото Господство. Исус не ме спасява насила, но привлича към Себе Си. Всяка власт, която използва контрол или страх, за да ви държи, дори в църквата, е от света, а не от Бог.

Духовна власт

Не можете да приемете място на духовна власт без Бог. Ако Господ ви е дал духовна власт, тогава тя ще бъде разпозната. Ако той не ви я е дал, тогава можете да откриете себе си да се опитвате да действате, като че ли я имате, или просто да си присвоявате роля на власт, както правеха фарисеите. Както е заявено в Лука 16:15: И Той им каза: Вие сте тези, които оправдават себе си пред хората; но Бог познава сърцата ви: защото това, което високо се цени сред хората, е мерзост в очите на Бога.”

Думата, преведена „оправдавам”, тука означава „да се представям за праведен, да показвам, като че ли съм и искам да бъда считан.” Този стих казва, че те си сложиха външност на праведност пред хората. Откривали ли сте се да си слагате външност на поклонение, когато се качвате на сцената, за да водите или да свирите в бандата? Откривали ли сте се, опитващи се да посрещнете с очакване, че изглеждате пълни с хваление? Това е трудно нещо, пред което да се изправим, и убеждението за него може да дойде само чрез Святия Дух. Помолете Го и Той ще ви покаже. Думите „високо се цени” в този текст означават „да поставя ума си на, да търся, високи неща (като почести и богатства).” Позицията на водене на хваление, свирене в бандата или пеене в групата понякога е най-уважаваната позиция в църквата. Тъй като църквата е станала зрелищен спорт през по-голямата част, от само себе си се разбира, че музикантите ще бъдат уважавани и когато са добри. Не е против Господа да бъдеш добър музикант; против Него е да търсим почит за себе си. Това ще угаси духовната власт, която Той има за нас. Духовната власт е дадена от Бог, за целите на Бог, така че тези, които я приемат, да могат да вършат Божията воля. Няма друг начин да достигнем духовната свобода в хваление, заради която всички ние свирим.

 

Дон Потър, 2002
Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови